Роден в Казанлък, той даде много на литературната наука. И на Чудомир

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Днес душата на именития български литературовед проф. д-р Никола Георгиев се пресели в отвъдното. Той бе роден на 24 ноември 1937 г. в Казанлък. Завършва

гимназия в София и българска филология в Софийския държавен университет през 1961. През 1972 г. защитава дисертация на тема „Лириката. Развой на понятието. Същност“. Той е доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Цитиращият човек в художествената литература“ (1995), професор по теория на литературата в Софийския университет (1995). Ръководител на Катедрата по теория на литературата към Факултета по славянски филологии (1991 – 1995). Лектор по български език и литература в университетите в Прага, Санкт Петербург, Залцбург, Кардиф, Лондон, Киев, Пенсилвания. Чете лекции по обща теория на литературата и културата, поетика, реторика, анализ на литературното произведение, стихознание, фолклор, руска литература, литературознанието на XX век. Въвежда нови тенденции и подходи в интерпретацията на отделните творби. Изследвания на проф. Никола Георгиев са публикувани в множество чуждестранни издания – на немски, полски, словашки, чешки, сърбо-хърватски език.

Доктор хонорис кауза на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Носител на Хердерова награда за литература (2000) и на Националната награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков“.

Макар и да е живял малко в Града на розите, проф. Георгиев направи много за казанлъшката литературна слава, в лицето на Чудомир. В свои студии и монографии той доказа, че писателят Чудомир не е от породата на литературните еднодневки, а проникновен народопсихолог.