Демократи и потомци на горяни сведоха чела пред тяхната памет

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Със заупокойна молитва, отслужена от отец Венцислав в храма „Св. Георги Победоносец“ на 1 октомври в казанлъшкото село Габарево бе почетена паметта на горяните, избити от комунистическата Държавна сигурност през 50-те години на ХХ век. В Божия дом се събраха кандидат-кметове, хора с демократично мислене и ценности, както и потомци на горяни, за да отдадат почит към борците против тоталитарния болшевишки режим в България.

Трагедията се разиграва през есента на 1951 год. на десетина километра от село Габарево в дебрите на Средна гора. В четата от 16 младежи-горяни бил внедрен предател. Момчетата на възраст между 16 и 25 години били разстреляни от упор от агентите на Държавна сигурност, преоблечени като горяни от друга чета. Ключова роля в измамата и предателството изиграва Никола Христов, бивш фелдфебел от въздушните войски на Негово Величество. Заради неговите безчинства по време на Втората световна война в земите на Беломорието, комунистите успяват да го вербоват за свой агент-провокатор.

В годините след 10 ноември 1989 година, по инициатива на казанлъчанина Йордан Маринов от съюз „Истина“, бива разкопан масовият гроб на избитите младежи от горянската чета в Средна гора, след което тленните им останки са препогребани в двора на габаревската черква. За откриването на масовия им гроб помага и книгата на проф. Диню Шарланов "Горяните, кои са те?", която е написана въз основа на секретните архиви на МВР.

Освен 16-те младежи, по време на помена и поклонението бяха споменати и други двама видни представители на горянското движение – легендарният Христо Несторов – Щако и Милю Иванов–Казака, загинали три години по-късно в неравна битка с превъзхождащите ги хилядократнократно Вътрешни войски на „народната“ власт. За жалост, и двамата нямат гробове, нито паметни плочи – тялото на Щако бива изгорено в пещта на тогавашната Пожарна, а Казака е доубит в Бургаския затвор.