Художникът и поет Росен Дончев пред портал „Гласът на България“

Петър МАРЧЕВ

Габровец по рождение, казанлъчанин по житие-битие. Художникът Росен Дончев. За когото малцина знаят, че първото му висше образование е „българска филология“.

Запленен от магията на Думите и Образите, Росен събра в Музея на фотографията културната общественост от Града на розите, за да я запознае със своите „Проекти“. Така е озаглавил своята невероятна, 15-а по ред самостоятелна изложба, авторът. Експозицията показва както вече реализирани, така и настоящи и бъдещи негови арт-проекти; а също и картини, участвали в национални и международни конкурси, костюми и сценография. Росен Дончев бе любезен да повдигне завесата пред своето творческо ателие за читателите на портал „Гласът на България“.

 Какво те накара да направиш тази калейдоскопична изложба, Росене?

- Изложбата “Проекти” е един много личен и авторски проект. За свободата да търсим. Благодаря на своите близки, на всички приятели и колеги, които направиха тази изложба възможна! Особено място в тази изложба имат проектите, свързани с Думите. С техните истински значения и способността им да ни правят цялостни.

 Един автор, около който витаят думи и образи – прави ли те това щастлив?

- Да, аз съм най-големия щастливец, защото всяка сутрин пия чай от дива мента с двама истински артисти - Кирил и Ваня, моето семейство. Често слагаме и допълнителна чаена чаша - един ангел се е научил да каца на нашия прозорец. Почти не си говорим с него, но ние знаем, че той се чувства добре. С две думи - нови идеи и проекти има много. Дай Боже, никога да не свършват! Да не свършват и пътищата, по които вървим…

 Какво те накара да обединиш хайку с калиграфия и рисунки? Как се роди, всъщност, този твой нов проект „Дизайн на словото“?

- Всичко започна в една топла есенна вечер, в която узрелите ябълки светеха в двора, а една наша приятелка каза: “Всичко е дизайн!“ Скептичната ми усмивка стана толкова голяма, че се пресегна, откъсна една ябълка и лакомо започна да я яде. А аз се замислих, дали тази жълта ябълка наистина не е най-съвършения продукт на модерния дизайн…

И така се търкулна цялата година, до тази есен. И може би безсънните нощи, пълнолунието, връщането на Кирил от седмицата на дизайна в Айндховен, цветовете от картините, мислите ми за Архетипите и за Онзи, небесният дизайнер, извикаха на бял свят идеята за нов проект – Дизайн на словото. Проектът ще включва концептуални категории и основни понятия за буквите, шрифта, метафората, изкуството на калиграфията, създаването на стихове, промяната на вътрешната енергия на думите… и много, много рисуване, разбира се… И в крайна сметка, създаването на образи и образни системи чрез създаването на текстове. Хайку е една поетична форма, подходяща за този проект. Форма, която може да се демонстрира и случва в реално време. Моят нов приятел Александър ще бъде и мой спътник по безкрайните пътища на изкуството, наречено калиграфия, и ще преведе моите хайку на японски език. А двамата заедно ще се опитаме да ги нарисуваме и изпишем с туш, направен от един малък, черен метеорит, който падна снощи в градината…

 „Два билета за театър“? Това пък що за проект е?

- Една среща в Казанлък на двама приятели от студентските години се превърна в неразделност и вдъхновение, от няколко години насам. И това се случи напълно естествено и нормално. Този проект срещна драматурга, поета, режисьора и приятеля Димитър Кабаков с един обикновен художник /моя милост/, който понякога пише и стихове. Да, Митко понастоящем е директор на казанлъшкия театър… Чудесното е, че тази среща се превърна в общ път. Двама поети, в рамките на общ проект, това звучи парадоксално. Обаче ние не само забравихме егото, а нещата, които написахме започнаха да преливат едно в друго, да търсят своите логически връзки и вътрешни хармонии помежду си. Да търсят обща семантика и дори обща графика.

 Вкусът на содените питки, печени от нашите баби – това ли е най-вкусното нещо на земята, според теб?

- А, връщаш ме към проекта „Небесно мляко“… Той показва вътрешната връзка между Текста и Образа. И наистина има привкус на бабина содена питка. Този проект е усещане за автентичен фолклор, без обработка, примесен с мъничко тъга по всичко, което безвъзвратно си е отишло или си отива от нас… В „Небесно мляко“ се опитах да направя синтез на живописта с поетичните текстове. Това е проект колкото за земята, толкова и за небето, и за корените на българското. Една материализирана идея за живата вода на българския фолклор, която ни прави необикновен и шарен народ. С тази вода, в нашия дом правим чай за оня ангел, който сутрин каца на нашия прозорец и за който ви разказвах.

 Ти си прав, че не само българинът, а и хората по света все по-рядко се сещат за сериозното изкуство и неговите послания. Разкажи ни за идеята на твоето семейство, която сте нарекли „Изкуство за народа“, ако обичаш…

- Да, съвременните хора все по-рядко влизат в музеи и галерии. Това ни провокира да инициираме обратния процес – изкуството да слезе сред народа. Обществените центрове са особено подходящи за това. Такъв пилотен проект на галерия “Ателието” са десет картини в оригинал, дарени на болница “Тракия”. Второ - Кирил разработи T-shirt дизайн съвместно с марката “Acollectionofsinners”. И готовия съвместен продукт вече намира място на европейския пазар. Трето - нашите приятели Ради и Ицо, създатели на Dira Design, разбработиха десени и платове по серия от мои акварели. Тези десени успешно се представят и реализират на големите модни изложения в Париж през последните две години. В изложбата съм показал и два десена с българска стилизирана шевица, които през следващата година ще участват в проекта на галерия “Ателието”, който ще бъде представен в Токио…

 Проф. Галина Михалева е име в световната висша мода. Какво те свързва с нейното творчество?

- Професорът по изкуство, дизайн и медии в столицата на Сингапур, Галина Михалева е изключителен артист. Тя е създател на линията Galina Couture Boutique със седалище в Аризона, САЩ. Реализира свои проекти в областта на висшата мода, новите технологии, инсталацията и пърформанса. Нейните проекти, свързани с екологията и висшата мода, ѝ носят световна известност. Галина Михалева е мой скъп приятел, сега ние работим заедно по няколко нови проекта. Това са разработки на Галя, които са вдъхновени от моята живопис и ще бъдат част от наша обща колекция. Другият проект е пърформанс с екологична насоченост, който ще представим в София през 2020 година. За тази реализация ще бъде заснет и документален филм.