
Казанлък не е само рози и траки. Градът на 100-те художници заслужава един музей на Иван Милев
Иван ВЕЛЧЕВ
От няколко дни петиция обикаля Казанлък! Петиция за откупуване на т.нар. ”къща с кулата”, в която има стенописи на Иван Милев. Малко история: тази къща е
забележителна архитектурна ценност. Строена е в началото на XX век от софийския архитект Никола Занков. През 1925 г. казанлъшкият живописец Иван Милев зографисва стените на салона в къщата. Пак той прави и цялостното обзавеждане на първия етаж. След 1989 година, както и много други сгради, домът на Стайнови е реституиран. Всички опити на наследниците обаче да го превърнат в средище за култура остават безплодни. През 2019 г. е направена пълна реставрация на сградата, възстановени са декоративни елементи, като са запазени оригиналните австроунгарски плочки, подменена е външната дограма. За тази реставрация къщата е номинирана и за архитектурна награда в тази категория. За съжаление, обаче по-нататъшната ѝ поддръжка е твърде скъпа, затова собствениците я обявяват за продажба на цена 500 000 евра /един милион лева/. Общината се въздържа от покупка, поради познат аргумент - липса на средства.
Това бездействие е причината за онлайн петиция, чийто автор е проф. Милена Георгиева, която е племенница на известната местна гинеколожка д-р Невена Балабанова. Почетен член е на фондация „Чудомир“. Според авторката, държавата може и трябва да участва в откупуване на Стайновата къща в Казанлък със стенописи от Иван Милев и превръщането ѝ в негов музей. Казанлък има изключително наследство от невероятни творци, а сега има шанс да направи и музей на неподражаемия Иван Милев.
Петицията е подкрепена от все повече известни хора в България. Подписалите я настояват кметът на града и министърът на културата Боил Банов да вземат отношение към продажбата на къщата, за да не се повтори „мъчителната сага с къщата музей на Пейо Яворов в София“. Имената си за каузата са дали Георги Господинов, Марин Бодаков, Кристин Димитрова, Лъчезар Бояджиев, Алла Георгиева, Явор Конов, Лаврен Петров, Силвия Чолева, Алберт Бенбасат, Владимир Береану, проф. Валерия Фол, Георги Пенков и др. Броят на подписалите расте лавинообразно, в геометрична прогресия.
Това е явната фактология. А какво се крие зад нея?
Първото е - а не може ли да се направи дарение? Да, може, но това не може да се внушава на собствениците! Изумен съм, че тези дни чувам подобни мисли от хора, които в началото на 90-те с телешки възторг пляскаха на закона за реституцията. Дарението е доброволен акт! Друг е въпросът, че в наше време, по правило искрени дарения правят бедните, но това е друга тема.
Второто е - дали си заслужава? Няма ли това да бъде поредния музей в Казанлък?
Това би било елементарно, първосигнално мислене! Напротив, това е уникален шанс за създаване на едно ново духовно пространство! В него, заедно със стенописите, ще се поставят и картини на Иван Милев, които ще допълнят великолепната австрийска архитектура на къщата и атмосферата край къщата! Този нов център може да се използва не само за изложби на Иван Милев, но и за разнообразни дейности, в т.ч. и с международно участие, стига да има инициатива, активност и добра реклама!
Има ли подобно нещо в България? Да, това е къщата-музей в с. Шишковци на един друг велик български художник - Владимир Димитров - Майстора! Тази къща е открита и обявена за музей през далечната 1982 г., като е ремонтирана няколко пъти. Последният път беше през 2017 - 2018 г. Вложиха се много средства, набрани /внимание!/ от дарения на граждани, фирми и организации и помощ от държавата. Сега там се намират не само картини на Майстора, но и много негови вещи, в т.ч. и стъкленица с косите му, носии и т.н. Къщата е сред 100-те национални обекта! Отделно в Кюстендил се намира художествената галерия, носеща неговото име, в която се намират над 100 шедьовра на Майстора!
Е, как можа да се съберат пари за ремонта на къщата в Шишковци? Как може много хора и групи да посещават Шишковци, а това да не може да стане в центъра на Казанлък? Как може безпроблемно да се съчетяват и допълват къщата и галерията?
Иван Милев по-маловажен ли е от Майстора? Какво пречи да я има тази къща, а отделно в постоянната експозиция на Художествената галерия да се съхранвяват негови картини, както е и сега?
Знам, че отново някои ще кажат, че нямало пари, че не сме толкова богати! Преди дни ние отбелязахме 125-годишнината от рождението на Мара Чорбаджийска, съпруга на Чудомир и невероятна художничка. През 1929 - 1930 година културното министерство командирова двамата в Париж, за да се запознаят с преподаването по изобразително изкуство. Това, разбира се, е оказало изключително влияние на творчеството на Мара Чорбаджийска! Но искам да обърна внимание на броячите на стотинки, че това се случва в един от най-тежките периоди на България – след първата национална катастрофа /Балканските войни/, след Първата световна война и най-вече след Ньойския договор! В най-тежкия период нашата държава се грижи за духовнотта си и иска да създаде условия на творците си!
Дори и веднага след Освобождението тогавашният министър на просвещението командирова също в Париж група български писатели, сред които е и Захари Стоянов. Никой от тях не е знаел и бъкел френски език и нормално министърът е бил атакуван от „здравите интелектуални сили”. И тогава министърът мъдро им отговаря: ”Когато те подишат парижкия въздух, ще създадат по-добра БЪЛГАРСКА литература”!
Е, дали през тези периоди България е била по-богата от сега? Не, просто е имала мислещи и родолюбиви българи, желаещи нейното духовно извисяване!
За мен няма никакво съмнение, че Общината заедно с държавата трябва да откупят къщата и да я превърнат в нов културен център и пространство, чрез дарения и държавна помощ! Ако не го направим сега, никога няма да си простим и да ни простят!
А не постоянно да се тупаме в гърдите – какъв голям художник е бил Иван Милев, че това е едва ли не първият български художник с европейска известност и да се чудим за някакви си пет лева. Петте лева, върху които е ликът на Иван Милев!
Макар че рядко в него е имало толкова много пари, цяла петолевка!
Казанлък не е само траки и рози!

