Митрополит Киприан е запознат с проблема и обещава да съдейства

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Участъкът от пътя до разклона за Крън е лобно място на много хора. Най-ясно си дават сметка за това жителите на градеца. След кървавата катастрофа от миналия Петковден, когато загинаха на място шестима мъже, това лято двама мотористи също бяха потрошени. Има ли някакво логично обяснение за толкова много смърт? „Беше 1974 година, от „Пътно управление“ ни се обадиха в исторически музей „Искра“ с новината, че докато

трасирали новия път от Казанлък за Шипка, в непосредствена близост до Крън изкопните машини са попаднали на стари зидове и отломки от керамика… - спомня си д-р Косьо Зарев, дългогодишен директор на историческия музей в Града на розите. – Тогавашната директорка на музея, археоложката ГерганаТабакова-Цанова привлече за участие археолога доц. Тодор Овчаров от Великотърновския университет и като се стопли времето бяха проведени обстойни разкопки на обекта. Оказа се, че зидовете са основи на голям раннохристиянски храм, който е бил част от важен църковен комплекс, включващ и други сгради, функционално свързани с базиликата, както и двор с кладенец в него.“

Сградата представлява трикорабна базилика с неправилно очертан наос, стеснен в западната част. Външните ѝ размери са: дължина - 27,60 м, ширина в западната част – 11,60 м и 12,90 м в източната част. На изток църквата завършва с голяма полукръгла апсида с тухлен синтрон. В средата на апсидата, в пода, е разкрита малка крипта, изградена също с тухли. Страничните кораби са отделени от централния с колони, като от северната колонада са били запазени шест бази на колони. На запад храмът е завършвал с едноделен нартекс, ограничен от север и юг с две помещения, завършващи към изток с малки апсиди. Помещенията са отворени само към нартекса, като северното е служело за параклис, а южното за баптистерий (кръщелня) - в него е открита писцина (малко басейнче). В центъра на западната фасада е имало дълбок портик, в който е бил вместен главният вход.

„Градежът на църквата е разнообразен, в основите е от речен камък, а в стените смесен - използвани са камъни и тухли споени с хоросан. – продължава разказа си д-р Зарев. - При разкопките намерихме и облицовъчни плочи от бигор. Имаше и останки от дървената конструкция на покрива…“

Архитектурните особености на базиликата подсказват, че тя е била манастирска или епископска. Църквата е датирана от откривателите ѝ към края на IV - от епохата на Римската империя на св. цар Константин.

Но, въпреки очевидната уникалност на археологическата находка, тогавашното местно „партийно и държавно ръководство“ взема решение основите на базиликата да се затрупат и върху тях да мине асфалтът на новия път! Това се случва по време на управлението на Станчо Коев, обявен много по-късно за Кмет на столетието.

Но, очевидно потъпкването и поругаването на останките от тази света обител не може да остане безнаказано. До неотдавна на мястото на манастирската базилика имаше указателна табела. Сега няма нищо. Освен изсъхнали букети с цветя, оставени в памет на последните жертви…

Митрополит Киприан е запознат със случая и обещава да съдейства. Дано най-после тези свещени останки бъдат открити отново, вместо да бъдат тъпкани. Би могло храмът да се възстанови и като историческа забележителност от епохата на св. цар Константин да бъде включен в туристическите турове на Долината. Когато има добро желание, решения винаги се намират.