Археологическото лято е подсигурено с 18 000 лв. от Министерството на културата

Христо ХРИСТОВ

За пета поредна година археологически екип от НАИМ при БАН с ръководител доц. д-р Диян Рабовянов ще извърши проучвания в местността Бузово кале над казанлъшкото село Бузовград, където в древността се е намирала една от най-важните крепости в региона. При досегашните разкопки бяха открити запазени останки от два храма, като единият е с внушителните размери 13,5х6,5 м, без към тях да е включен допълнително

изграденият притвор. На места стените са запазени на височина от 2 до 4 м, най-вероятно част от камъните са били извозени до към 70-те години на миналия ХХ век, когато обектът е бил варварски разрушен заради ново строителство на промишлени обекти в близост.

Предполага се, че в храма е имало баптистерий /помещение, където е ставало кръщаването на новопосветените християни/. Намерени са останки от монументален тетрапилон, очакванията са това лято да се разкрие и главният вход на крепостта. Ще се довърши работата по разкритите миналото лято около 150 кв. м площ и ще се извърши подготовка за следващи експедиции.

Според ръководителя на екипа вторият храм е от епохата на император Юстиниан Велики.

„Следите от обитаване на църквата до крепостта Бузово кале са като миниатюрно отражение на тежкото време за Тракия, настъпило в края на VI в. и за последвалите го „тъмни векове“ на Ранното средновековие. - казва доц. Рабовянов. - Виждаме как един християнски храм, който очевидно е значим местен духовен център, е подложен на ограбване и оскверняване. Реликвите му са разбити и разпръснати, а самият той е използван за обитаване вероятно от военни с враждебно за официалната християнската религия отношение. Последва постепенно разрушение и сред руините на старото се забелязват макар и редки следи от присъствието на ранните славяни. И те обаче явно само много краткотрайно са използвали останките, които в началото на Средните векове вече се превръщат само в спорадично посещавано място.“

В хода на досегашните проучвания са били разкрити двете масивни крепостни стени, като по-старата, вътрешната /с дебелина 1,95 м/ е била изградена през втората половина на V век при управлението на император Теодосий ІІ; намерен бе и оловен печат на висш византийски сановник. Крепостта е била използвана до към ХІV във времето на Втората българска държава, от тази епоха са намерените оръжия, включително бронзов боздуган. Обектът е предложен да получи статут на национален паметник на културата.

Тазгодишната експедиция е финансирана с 18 000 лв. от Министерството на културата и на практика ще бъде единствената на територията на Долината тракийските царе. Поради изключително намалелите собствени приходи /основно заради пандемията/ казанлъшкият исторически музей „Искра“ няма да може да подпомогне финансово проучванията, коментира директорът Момчил Маринов.

-------------------------------------

на снимката: император Юстиниян Велики, славянин по произход, родом от покрайнините на град Средец