Корабът „Севт“ вече е пуснат на вода в язовир „Копринка“

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Българският военен флот немного отдавна се лиши от единствената си подводница, но добрата новина е, че преди часове бе пуснат на вода… тракийски боен птицеглав кораб под името „Севт“! Той е дълъг 20 метра, широк 4 метра и има 80 тона водоизместимост. Засега се закисва в мътните води на язовир „Копринка“. Ще бъде задвижван от 20 гребци, подпомагани от две ръчнотъкани ветрила от ленено платно. Още трима

ще са ангажирани с ветроходното стъкмяване, ще има и двама лоцмани. Целият екипаж ще бъде въоръжен със стоманени мечове, бронзови щитове и шлемове. Да, всичко това е истина! С едно уточнение – че бойният кораб няма да е под шапката на Военноморските сили, защото ще се сражава на туристическия фронт, за да привлече вниманието на чуждестранните и родни туристи. Корабът премина проверката на Държавната инспекция по корабоплаване - Бургас под ръководството на инж. Янко Червенков за регистрирането на морски дървени плавателни съдове. Предстои да бъде издигната мощната мачта, за която вече е отсечен един перфектен 25-метров бор от насрещния бряг на язовира

Зад това

колкото атрактивно, толкова

и бутафорно начинание

стои телевизионният режисьор Атанас Димитров, автор и ръководител на проекта „Археосвят – по пътя на великите“ на студио „Енохфилм“. Проектът бе подкрепен финансово от Общинския съвет на Казанлък, който гласува на два пъти субсидии от по 36 000 лева. В София бе изтъкано от лен правоъгълното платно. Готови са греблата и са отлети от бронз щитове и шлемове за екипажа. Готова е и каменната котва. Първоначално Димитров обяви, че ще използва като гребци здрави младежи от специалността „академично гребане“ към НСА. После каза, че ще гребат курсанти от Военноморското училище. Допълнително ще се прецени дали гребците ще бъдат 16 или 20 на брой. Нуждата от 25-членен екипаж, обаче, ще намали полезния товар, който корабът ще може да носи. Тоест – броя на туристите, които ще пожелаят да се возят в птицеглавата ладия.

За потенциалните туристи ще се предлагат три опции: първата е само качване и разглеждане на кораба от пристана; втората е кратка обиколка в акваторията на Дунавския ръкав на язовира; третата /за млади и аватюристично настроени клиенти/ ще включва плаване до острова и до залива Голяма Гюрля, където те ще могат да участват в конно шоу. Но, освен като туристическа атракция, тракийският кораб ще бъде използван и в един научно-изследователски проект, в който ще участват студенти от различни европейски университети, съобщава Атанас Димитров.

Дървеният кораб ще бъде оборудван със спасителни пояси и жилетки, както и с три помпи за изпомпването на вода при евентуална авария. Така че сигурността на пътниците и екипажа ще бъде осигурена.

„Чрез принципите на експерименталната археология можем да се върнем в епохата на античността. – обяснява режисьорът Атанас Димитров. – А със своята дължина от 20 метра,

птицеглавият кораб вече е

регистриран като рекорд

в морската експериментална археология. Ръководим се изключително от принципите на древното корабостроене – дървени елементи, сглобявани с дървени клинове. Корабът е от симетричен тип, тоест няма точно определен нос и кърма.“

По думите на неговия строител, корабът е реконструкция на плавателен съд на пеласгите. По-точно силуетът на кораба е точно копие на птицеглавите кораби, с които коалицията на морските народи, след като опустошава Хетското царство /веднага след Троянската война/, напада и Египет. Двама учени - Еманюел виконт дьо Рош и неговият ученик Мансперо през ХVIII век разчитат написаното в гробницата Мединет Хабу край Луксор и установяват състава на коалицията на морските народи. Според тях, в коалицията са участвали и бойци от тракийското племе пеласги. Те са били въоръжени с бронзови шлемове с два рога, с копия и щитове. Така ги описва и Херодот: има тракийско племе… което е въоръжено с бронзови шлемове с волски рога, носят копия, щитове, а на краката си – ленти и препаски. Тази най-древна морска битка, която е пресъздадена върху един каменен барелеф е с датировка 1178 година преди Христа. Двата флота се сблъскват в устието на Нил, като фараонът Рамзес III разгромява коалицията на морските народи.

Интересно е да проучим какво представляват гореспоменатите пеласги. Според учените, те са палеобалкански племена, най-старите жители на Южните Балкани, обитавали и териториите на Древна Гърция преди елините. Херодот и Тукидид разказват, че през V век пр.н.е. все още имало пеласгийско говорещи анклави сред елинското население. Като Херодот е на мнение, че елините са заели от пеласгите повечето от боговете си. В този смисъл, съпоставяйки множество културни сходства между траките и пеласгите, може да се направи заключението, че траките и пеласгите са от една етно-културна общност. Нещо повече - пеласгите се споменават за първи път в „Илиада“, където са представени като съюзници на Троя и са изброени между други тракийски племена.

Но Омир ги поселва чак на остров Крит.

Според други учени-историци, пеласгите са обитавали областта Тесалия в днешна Централна Гърция. Но има и изследователи като Дж. Мънро (през 1934 г.) и М. Сакелариу (през 1977 г.), които позовавайки се на описанието от Омир на „пеласгийската Лариса“, стигат до извода, че този град се е намирал на Черно море, вероятно близо до Месемврия.

Така. Стигаме и до бутафорния момент в цялата тази интригуваща история. Някой може ли да обясни какво е общото между пеласги и одриси? Освен, че са „от една етно-културна общност“, двете племена са коренно различни: първите са мореплаватели и риболовци, вторите са уседнали земеделци и скотовъдци.

Така се появява задачата с повишена трудност, която ще трябва да решат екскурзоводите - да обяснят на масовия турист как са плували подобни 20-метрови гиганти по скромната и неплавателна река Тонзос/Тунджа, преди да бъде построен язовир „Копринка“?! Но да се надяваме, че туристите ще дойдат в Долината на розите и тракийските царе не за да разсъждават, а да харчат пари.

Разбира се, удоволствието и атракциите струват пари. На казанлъшкия данъкоплатец, например, удоволствието „тракийски боен кораб“ ще струва 72 000 лв. Не е кой знае колко много. Ако сложим билетчета от по 10 лв., ладията ще си изплати парите само за едно-две лета. Но, за да се задвижи корабът „Севт“, ще са нужни гребци – не по-малко от 20 здравеняци. И на тях по минимум 50 лв. надник – работата се оскъпява малко… За да ни излезе по-евтино, можем да си спестим гребците и да сложим на коритото един бензинов двигател. Е, ама тогава бутафорията ще стане прекомерна – ще каже някой.

Абе какво ти пука бе, човече?! Важното е туризмът да върви! Туристът не е като човека – още щом са се записали за екскурзията, мистър Джоунс или Ачико-сан очакват да бъдат излъгани. Хербаризирай два смокинови листа и им кажи, че са на Адам и Ева! Или пък им обясни, че чудовището Неси е мигрирало до яз. „Копринка“. И само им гледай сеира… и късай билетчетата!

-------------------------------------------

снимка: Енчо Славов