
Честването на 6. септември в Казанлък ще се състои в катедралния храм
ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК
Община Казанлък и Народно читалище „Възродена Искра 2000“ организират тържествено честване на 135 години от съединението на Княжество България и Източна Румелия. По традиция тържеството ще се проведе в катедралния храм „Свети Йоан Предтеча“, началото е в 11:00 часа на 6. септември. Най-големият православен храм в Града на розите е историческото място, на което
казанлъчани научават съдбовната новина за истинското им освобождение през 1885 година.
След злощастния Берлински конгрес Целокупна България е разпокъсана, за да се удовлетворят интересите на Великите сили. Казанлъшка околия остава в Източна Румелия. „Това не може и не бива да се допусне, казваше всеки – и идеята за въоръжена съпротива се понесе из въздуха и заседна в главата на всеки честен българин” – ще напише в спомените си Константин Бозвелиев, съвременник на събитията.
Берлинският договор поставя пред българския народ проблема за осъществяване на национално обединение и освобождение на земите компактно населени с българи. Българите се чувствали българи независимо от това дали живеят в Русчук, Пловдив или Битоля. Борбата за обединението на България започва от първия ден на разединението на България. Комитетите „Единство”, Кресненско-Разложкото въстание, гимнастическите дружества - това са само началните стъпки в борбата на един жестоко разединен, но непобеден народ.
Гимнастическо-стрелково дружество „Орел” в Казанлък е едно от първите в страната, създадено още преди юли 1878 г. и най-многобройно след Пловдивското. Дейността му е активна и разнообразна – съставени са списъци на мъжкото население в града и околията, събират се боеприпаси и волни помощи, провеждат се учебни стрелби и редовни обучения на членовете.
В 11 часа на 6. септември съмненията са разсеяни – от Пловдив пристига редовният пощенски куриер и потвърждава станалото Съединение. Камбаните на всички църкви в града забиват, развяват се знамена! В съборната църква „Св. Йоан Предтеча”, препълнена с народ, е отслужен молебен от архиерейския наместник, а учителят Ботю Бояджиев държи прочувствена реч.
С нарушаване на статуквото се очаква реакцията на Турция. Обявено е военно положение. Мобилизирана е и 5-а Казанлъшка дружина от Източнорумелийската милиция. На 8. септември, след молебен за благословение на българското оръжие, дружината командвана от капитан Маринов потегля за турската граница. На десети септември Казанлъшката дружина пристига в Ямбол и е включена в състава на Ямболския отряд. При сформиране на Западния корпус влиза в Шипченския полк като 1-ва дружина на полка. След коварното нападение на Сърбия се отправя към Пирот в изтощителен поход от десетки километри дневно, за да бъде спрян врагът преди да стигне столицата. Казанлъчани участват в сраженията при Драгоман и превземането на Пирот - загиват 8 и са ранени 112 войници от състава на дружината. В тези боеве участва и Ученическият легион, в който са включени и ученици-доброволци от Казанлък и Шипка.
Казанлъчани, в тези времена на партизански боричкания нека покажем своето българско единство и да не забравяме, че „Съединението прави силата“! Заповядайте на празника.
