Медицинската сестра Таня не е от жените със силикон в гърдите и хиалурон в устните

Иван ЯНЕВ

Ден трети: Жените са от мъжка порода. Или поне тези, с които аз се запознах в Covid отделението на Казанлъшката болница. Името, което не запомних вчера, днес го споменах хиляди пъти. Тя се казва Станка, запомних я! Ще ви разкажа и за Ани. Те са моите герои за днес. Станка ще я наричам Таня, защото така ѝ казват близките ѝ хора. Таня не е от жените със силикон в гърдите и хиалурон в устните - тя е

медицинска сестра от друго измерение. Днес беше сама. Имаше една жена доброволка, но си тръгна, защото от утре се връща в училището, в което работи. Таня трябваше да се погрижи за всичките 35 пациента. Редеше табла след табла със спринцовки и системи. Беше тиха. Никой не разбра, че тя е сама и ѝ е трудно. Но след третата табла, т.е. третата стая, в отделението влезе лъч светлина. Появи се Ани. Ани дойде като доброволка. Работила е до преди няколко дни във фармацевтична компания като лаборантка. Съкратили я. Ненужна им е станала... Оказа се безумно нужна на Таня; те се спогледаха, казаха си нещо, което аз не разбирах, говориха си на техния извратен латински език. И нещата започнаха да се случват с лекота. Ани започна да зарежда таблите, Таня връхлиташе от стая в стая и само казваше: "Хайде маските над носа". Слагаше система след система, инжекция след инжекция. Говореше си с пациентите. Съчувстваше им. На някои се караше: "Не се движиш. Стани малко! Тук не сте отваряли прозореца цял ден"; и пак се усмихваше, беше ясно, че не иска да ги накърни, а да ги разведри. Хората там са отчаяни, имат нужда от това поведение, което ги накара да се усмихнат. Когато обаче косата на Таня започна да пада над очилата, а тя нямаше сила да я вдигне, стана ясно, че тя вече е на предела на силите си. Да, ама то бе станало 19 часа! Тя трябваше да си тръгва от работа. Дано съпругът ѝ да не е глезльо като мен, че ще трябва салатка да му направи, ракийка да му налее, да изпере, да простре, да изглади, да напише домашните с детето... Дано, дано, че нямам идея откъде ще намери сили да бъде утре пак свежа на работа.

Ани остана до края на работния ден. Не е от приказливите жени. Действа. Когато я изпратих на вратата, тя каза: "Чао, до утре". Тя отново ще бъде там, до тези мъжки жени без силикон и хиалурон.

Иначе, моят човек е добре. Ходи сам да пие вода, хапва. Всички са живи, но не са здрави. Отделението започва да се превръща в семейно... Днес настаниха младо бременно момиче в съседната на баща ѝ стая... Изписвахме. Без фанфари. Тихо. Макар това да е празник за тях. Аз оставам. Но не мога да съм до края. Чакам мъж от породата на медицинските сестри да ме смени…