Знаете ли, че фабрика „Капрони“ е произвеждала и радиоапарати, освен самолети?

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Чували ли сте странното име Антон Оруш? Той е 28-годишен българин, който е обсебен от идеята да колекционира съхранени като по чудо образци от стара техника, произведена в България. Наетите от него помещения приличат на вехтошарски складове, но Антон предпочита да ги нарича Ноевият ковчег на българската техника. Сред тях с почуда откриваме и един идеално запазен радиоапарат, произведен през

30-те години на ХХ век в казанлъшката фабрика „Български Капрони“. А старите казанлъчани си спомнят, че въпросното предприятие е произвеждало само самолети и микробуси… Очевидно нашите деди са се ръководели навремето от бизнес максимата, че се произвежда всичко, което се търси на пазара!

В Ноевия ковчег на Антон Оруш може да се открие и друго българско чудо на техниката – първият български персонален компютър. Кой каза „Правец“? Да, ама не! Първият подобен компютър се нарича ИМКО 1. Всъщност, съкращението ИМКО означава „Индивидуален микрокомпютър“. Създаването на първия български персонален компютър започва в изпълнение на задание, дадено през октомври 1979 г. от Държавния комитет за наука и технически прогрес (ДКНТП) на Института по техническа кибернетика и роботика (ИТКР) към БАН. Точната формулировка е: ,,създаване на малък компютър на базата на микропроцесори“.

По това време в България и света усилено се произвеждат и използват професионални компютри от типа на ЕС 1035 и подобните им, които се разполагат на площ от порядъка на десетки квадратни метри. Свое разпространение имат и ,,миникомпютрите“ от типа на ИЗОТ 310 (1974 г.), който е голям горе-долу колкото три библиотечни секции.

Разработката е започната от инженерите Иван Марангозов и Кънчо Досев в Института по техническа кибернетика и роботика на БАН. Те са главните участници и затова имената им се споменават най-често, но по-късно към тях се присъединяват колегите им инж. Петър Петров и инж. Георги Желязков. Първите плодове на техните усилия се появяват едва около година след това – в края на 1980 г. – във вид на три сиви алуминиеви кутии с клавиатура с черни клавиши отгоре.

И това не е всичко - знаете ли, че още през 60-те и 70-те години български телевизори са изнасяни за Куба и Близкия Изток? А български „чавдари“ са обслужвали градския транспорт на Атина?

----------------------------------------------------------

На снимките: първият индивидуален компютър и казанлъшкото радио