14 години инж. Анна Енчева работи за Международния реактор в Кадараш, Франция

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Казанлъчанката Анна Енчева е български инженер, който работи в 1500-членния екип на Международния експериментален реактор за термоядрен синтез (ITER). Ето накратко нейния път от Града на розите до Южна Франция. Анна завършва индустриално инженерство в английския факултет на Техническия университет в София през 1996 година. Следва магистратура по бизнес-администрация в немския

факултет на ТУ-София. После кандидатства и е приета да прави докторантура в Института по физика на плазмата "Макс Планк" в Мюнхен. Докторската ѝ дисертация е в областта на термодинамиката и механиката на флуидите. Д-р Енчева продължава кариерата си в Лозанския институт по физика на плазмата. Но Швейцария се оказва само трамплин към Кадараш, тъй като ангажиментите ѝ в Лозана са свързани с инженерната част на диагностиката към ITER. След спечелването на конкурс, през ноември 2007 година Анна става

първият български участник в екипа на ITER.

„Много важна монтажна дейност, наблюдавана и координирана от моя екип, се проведе днес. – оповести инж. Енчева, която е ръководител на група. - Повдигане, трансфер и монтаж на позиция на термален щит Lower Cryostat. Компонент, охлаждан от 80 К с херметизиран хелий газ, който ще се доставя от криопланта. Основната роля е да сведе до минимум радиационното топлинно натоварване от вакуумния съд до свръхпроводящите магнити. Поносимостта на инсталацията е +/- 10 мм, тегло 73 тона. Предизвикателна, но успешна работа за деня!“

Международният експериментален реактор за термоядрен синтез ITER е един изключително амбициозен световен проект. На 21 ноември 2006 година седем страни, участващи в реализацията на проекта - Европейският съюз, Индия, Китай, Русия, САЩ, Южна Корея и Япония - подписват договор за финансирането на реактора. Първоначално програмата предвижда 30-годишна продължителност на проекта, като 10 от тях са за изграждането на съоръжението, плюс 20-годишен експлоатационен срок. Авансово стойността му се определя приблизително на 10 млрд. евро. В разрез с предварителните планове, през 2017 година се прави преоцeнка и се приема, че изграждането на ITER e готово наполовина. А предполагаемата сума на разходите прогностично се увеличава до колосалните 20 милиарда евро. Европейският съюз, като водещ в проекта, трябва да осигури половината от тази сума. Още повече, че след първоначалния ожесточен спор за локацията на термоядрения реактор, страните-партньори се споразумяват мега-проектът да бъде реализиран на територията на ЕС – в научно-изследователския център Кадараш, разположен на около 70 км северно от Марсилия.

ITER e проектиран да произвежда около 500 MW енергия при реализирането на термоядрен синтез, поддържан в продължение на 500 секунди. Синтезът се постига чрез изгаряне на 0,5 g смес на деутерий и тритий в реакторна камера с обем 840 m³. За да се осъществи този синтез е необходимо да се вложат около 50 MW енергия. Така можем да изчислим, че коефициентът на полезно действие на реактора е 10, тоест получената енергия ще надвишава 10 пъти вложената. И така, бъдещата термоядрена електроцентрала на база експеримента ITER ще има около 3000 – 4000 MW мощност.

Но нека поговорим за Ани – извън строителната площадка в Кадараш,

казанлъчанката продължава да смайва с енергичност

и разностранните си интереси – в свободното си време тренира карате и колоездене, танцува салса и бачата, играе тенис... и е финалистка на всички състезания „Спартан“! Член е и на българската група по народни танци „Изворче“ от Екс ан Прованс. Но винаги неин приоритет е синът ѝ Мирослав.

За коледно-новогодишните празници Ани и синът ѝ се завърнаха в Казанлък. На 6. януари тя посрещна със семейството си и рождения си ден. И то по необичаен начин – с преход около връх Хаджи Димитър и празненство около огъня.

Да се върнем на строителната площадка в Кадараш. Размерите на ITER са много по-големи от тези на всички досега съществуващи експериментални реактори. Радиусът на тороидалния пръстен е 6,2 метра. Сега в ITER Анна отговаря за завършването на дизайна и мениджмънта на производствените дейности и тестове на система от бобини, които ще се инсталират на вътрешните стени на вакумната камера. Тези бобини са от изключително важно значение за правилното функциониране на реактора. Опасността от прегряване на стените на токамака е реална, тъй като на науката не са известни такива материали, които биха устояли на нагряване от порядъка на десетки милиони градуси. Ето защо разковничето на успеха се крие в сложна охладителна система. А тук д-р Енчева е в свои води, тъй като охлаждането на специални промишлени установки е темата на нейната докторска дисертация в института „Макс Планк“.

Европа трябваше да предаде ТОКАМАК сградата през пролетта на 2020. Разбира се, коронавирусната пандемия позабави ритъма. Предвижда се съоръжението да бъде експлоатирано 20 години.