Съюзите на репресираните от България и Македония замислят общ автопоход от Белене до Голи оток

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Казанлъчани отбелязаха Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим със заупокойна молитва в катедралния храм „Св. Йоан Предтеча“. 1 февруари е избран по предложение на президентите Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002) неслучайно. На тази черна дата през 1945 година т.нар. Народният съд осъжда на смърт трима регенти, 67 депутати, министри, генерали и полковници. Присъдите са изпълнени същата вечер, а убийците-мародери се разхождат след това по жълтите павета с ботушите и дрехите на своите жертви. Много от близките на подсъдимите са изселени. Според доклад на Държавна сигурност за девет месеца в страната са изселени 28 131 души, а хиляди са убити.

„За съжаление, все още има гласове, че този престъпен акт е бил “необходимо и неизбежно правосъдие”. Все още има и политици, които твърде плахо говорят по темата, а претендират че са демократи. Затова се радвам, че усилията ни дадоха резултат и десетокласниците вече изучават кървавата история на комунизма в България“, каза по повод днешната дата премиерът Бойко Борисов.

От казанлъшката секция на Съюза на репресираните днес тръгна идея за сътрудничество със съответния съюз от Северна Македония. Македонските „колеги“ са били репресирани и заради българското си национално самосъзнание; те ще бъдат поканени да присъстват на кръгли годишнини на горянското движение у нас. Друга съвместна инициатива предвижда общ автопоход от концлагера „Белене“ до лагера на остров Голи оток в Адриатика.

И още – потомците на репресираните от Казанлък работят за поставянето на паметна плоча за монахиня Симфороза, осъдена и излежавала присъда в комунистическия затвор, защото приютила в Мъглижкия манастир младежи – горяни. В Габарево пък предстои да се възстанови унищожената паметна плоча на анархиста Христо Несторов Щако, участник в партизански и горянски чети.

Според сондажни разговори, известният казанлъшки кардиолог проф. Генчо Начев е приел да оглави инициативен комитет за издигането на бюст-паметник на генерал Иван Вълков в Града на розите. По време на ужасяващия по своите мащаби и кръвопролитие болшевишки атентат в катедралата „Св. Неделя“ през април 1925 година Вълков е тежко ранен в главата. След това, в качеството си на военен министър, генералът организира ответните действия на властта срещу комунистите, ръководени от Москва. Поради това той е недолюбван от левите среди. Но за Казанлък и неговите жители ген. Вълков е безспорен благодетел – той премества Държавната военна фабрика тук, с негово съдействие в Казанлък се установява и самолетостроителната фабрика. Да не забравяме и факта, че Ив. Вълков е избран за почетен гражданин на Казанлък през 1928 година.