
Антон Шипков е войвода на ВМОРО, загива край Солун през Междусъюзническата война
ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК
Симпатизанти и членове на ВМРО почетоха и в Казанлък 128-годишнината на най-българската организация, основана за защита на българските интереси и правата на всички българи, независимо от това къде се намират по света. Честването започна с молебен за успеха на Делото, отслужен в казанлъшкия катедрален храм „Св. Иоан Предтеча“. ВМОРО е българска организация, създадена от
шестима млади българи в Солун през 1893 година на 23. октомври, чието дело продължава и до днес.
"Нейните идеи и каузи са живи и се отстояват, защото милиони наши събратя все още са извън пределите на България. Хора угнетени, хора тормозени заради това, че са българи, както в РС Македония, така и в Гърция и Сърбия. Това са българи, които са част от нас и ние не трябва да ги забравяме", припомниха войводите.
"Единствената българска партия, това е ВМРО - вече 128 години тя не зависи нито от Изток, нито от Запад. Не зависи от чужди посолства, не зависи от неправителствени организации, не зависи от олигарси, а зависи само от нас, българите. ВМРО и занапред никога няма да предаде интересите на България и каузите, за които се борим", убедени са казанлъшките юнаци.
След молебена последва комитска почерпка с „Ке умрем за нея!“ и други, по-фини мезелъци и питиета; в задушевна обстановка са били обсъдени комитетските дела в Града на розите, а и в Отечеството. Чавдар войвода /т.е. председателят на Организацията - д-р Чавдар Ангелов/ впоследствие е одобрил ценната идея в Града на
розите да бъде издигнат паметник на един славен, но незаслужено забравен казанлъчанин – майор Шипков. Антон Дечков Шипков е роден в Града на розите през 1868 година. През 1889 завършва Военното училище в София и служи в Българската армия. Като офицер участва в дейността на Върховния комитет. Във връзка с подготовката на Горноджумайското въстание, през юни 1902 г. четата, предвождана от капитан Антон Шипков, заедно с четите на поручик Йордан Стоянов и мичман Тодор Саев навлизат в Македония. Още преди избухването на Илинденско-Преображенското въстание е натоварен от Задграничното представителство на ВМОРО да подготви чета, с която да се притече на помощ на въстаниците в района между Рила и Пирин. В деня на обявяване на въстанието в Серски революционен окръг, на 15. септември 1903, майор Шипков, начело на чета от 300 души минава границата при Рилския манастир и се включва в бойните действия в Разложко. На заседание на ръководните дейци на ВМОРО в Разложко е избран в ръководното тяло на въстанието в района заедно с Димитър Тодев и Костадин Молеров. Майор Шипков участва в сраженията с войска и башибозук в Разложко.
След въстанието се изтегля с четата си в България и отново се връща на военна служба. През Балканската война Антон Шипков е командир на 1. дружина от 25. Драгомански полк. При започването на Междусъюзническата война на 16. юни 1913 г. Антон Шипков води сражения с гръцката армия близо до Солун и на 21. юни е тежко ранен в сражението при село Лахна, Лъгадинско. По-късно умира от раните си.
Крайно време е казанлъчани да почетат с паметник паметта и делото на този юначен наш съгражданин, дал живота си за освобождението и обединението на нашето мило отечество България.
