Изявата е посветена на 120-годишнината на известния български живописец

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Темата за меланхолията пронизва историята на изкуството и въобще на човешката култура. Макар и в началото думата да се употребява преди всичко за назоваване на тежко „депресивно разстройство“ на личността, още Аристотел провижда, че меланхолията и гениалността имат обща природа. В текста на „Проблем ХХХ“ четем: „всички, които са били изключителни люде по отношение на философията, науката за

държавата, поезията или изкуствата, са проявени меланхолици“. С други думи – меланхолията, това неразположение на духа, способно да доведе хората, макар и малцина, до най-благородни занимания, може да бъде мислено като една „културна болест“. Болест, чиято разлика с лудостта е само в степента на обладаност от нея, а творецът е онзи, който тъкмо чрез меланхолията се домогва до непристъпни за другите територии. Територии, населени с необяснимо униние, непоносимо безсъние, несъзнавана тревожност.

Далеч от бурния разговор за меланхолията, намерил особена приемственост в епохата на Романтизма, а сетне и на прага между XIX и XX век, в Казанлък през 1902 г. се ражда художникът Васил Бараков, целият житейски път на когото – от първата глътка въздух до последния дъх, ще премине през множество перипетии, лишения, страдания, несгоди, огорчения. Понесъл загубите, преминал през метежа на две световни и куп други войни, през кръвопролития и погребения, Васил Бараков ще остане верен от първия до последния си творчески жест на тишината в изкуството си. Изкуство като на никой друг български художник, което като че ли е създадено, мислено, съ-творено с една-едничка съкровена цел – да се превърне в апотеоз на меланхолията.

Изложбата „120 години от рождението на Васил Бараков. Територии на меланхолията“ е разказ за всичко това. Визуален пътепис за творческите и житейските преживелици на художника. Художник-явление, който не подражава на нищо изпреди, а му дава единствено волята да бъде и да страда. Защото, както изтъква философът – „макар всяко отделно нещастие да изглежда като изключение, все пак нещастието е общо правило“, а явяването на щастието е просто антракт, кратка пауза между отделните исторически събития. Като че ли Васил Бараков съзнава това по-добре от всеки друг български художник, а картините му са най-яркото свидетелство за това. Творби, побрали в себе си само късчета от усвоения опит из териториите на меланхолията.

Изложбата, в която публиките ще могат да се срещнат с повече от 90 творби на художника, част от тях никога непоказвани, се реализира под патронажа на Министерството на културата и в партньорство с Българското национално радио. Проектът е и част от програмата на организираните от Община Казанлък ежегодни „Празници в долината на тракийските царе“. Предстои отпечатването на каталог, в който ще се представи цялото художествено наследство на автора, съхранявано в държавните художествени музеи в страната и в някои от големите частни колекции. Каталогът, чиято официална премиера ще е на 1 ноември, се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата. След закриването на изложбата в Художествена галерия – Казанлък тя ще бъде представена в София в адаптиран специално за едно от изложбените пространства на Съюза на българските художници вид.

Изложбата се открива днес, 29. август, от 18 часа в залите на Художествена галерия - Казанлък. Заповядайте!

------------------------------------- 

Екип, работил по изложбата:

Пламен В. Петров – куратор

проф. д-р Милена Георгиева – научен консултант

Наташа Ноева (НН) и Пламен В. Петров (ПВП) – автори на текстовете

Катя Христова – координатор на проекта

Кристина Белева – реставратор

Георги Шаров – дизайнер

Цветан Игнатовски – фотограф

Трейси Спийд – преводач

Лора Султанова – коректор

Албена Димитрова, д-р Милен Алагенски, Теодора Манчева – технически сътрудници

Минка Иванова и Петя Минчева – счетоводство и човешки ресурси

------------------------------

В изложбата са включени творби от Художествена галерия – Казанлък, Национална галерия – София, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Колекция – дарение „Светлин Русев“ – Плевен, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Смолян, Софийска градска художествена галерия, Музейна сбирка на Национална художествена академия, Художествена галерия „Жорж Папазов“ – Ямбол, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Културно-исторически музей и галерия – Момчиловци, Художествена галерия – Балчик, Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас, Художествена сбирка „Джананова къща“ – Габарево, Художествена галерия – Добрич, Художествена галерия „Станка Димитрова“ – Кърджали, Художествена галерия – Перник, Градска художествена галерия – Пловдив, Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия – Силистра, Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия – Стражица, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Градска художествена галерия „Атанас Шаренков“ – Хасково, Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен и частни колекции.