Росен Дончев открива поредна изложба. В къщата-музей на Ненко Балкански. Утре!

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Известният казанлъшки художник, който всъщност е габровец – Росен Дончев – отново предизвиква капризната публика от Града на 100-те художници. На поредния си вернисаж той ще се появи под ръка с две музи, за да може с тяхна помощ да ни телепортира в миналото. По-точно – в Страната на Детството. И защо са тези 2 музи, ще попита някой? Ами защото Росен е магистър филолог и магистър по изобразително

изкуство. А вие изтупайте от нафталина фраковете, папионките и вечерните си рокли и утре /29. октомври/ в 18:00 ч. бъдете в Къща-Музей “Ненко Балкански”. Изложбата, която авторът е озаглавил „Портрет на едно село. Реките на детството“, ще остане там до Нова година. За да се настроите на честота, подходяща за това културно събитие, задължително прочетете по-долните красиви текстове на Роската. Всъщност, насладете се на този рецитал…

 

Портрет на едно село

Съботковци, с къщата на моя прадядо Дончо. Кметовци, Боженци, Горна Липница, Казачево, Бързица, Старо Стефаново, Марян, Овощник, Жеравна…

Рисувам портрета на това село с хиляди лица, а то рисува в мен пътища и спомени. Прави го с дъх на сено, светулки и огромни звезди.

ПОРТРЕТЪТ НА ЕДНО СЕЛО е метафора на човешките пътища и нашата жажда да оставим малка следа, драскулка с небесно мляко в нечия душа. Да оставим и сребърни думи в РЕКИТЕ НА ДЕТСТВОТО. Реки, от които пегасите пият поезия, а те текат нагоре, нагоре в небето.

 

                                                                                             - - -

Може би, защото първият ми ярък спомен е селския двор и една пътека, цялата в слънчеви зайчета…

Или защото сънувам цветни сънища…

Или, от горещите, дъхави лета в едно габровско село, което още не знае, че е събирателен образ и метафора…

И река със сенчести вирове, в които проблясват сребърни мрени и ще се превърне в РЕКАТА НА ДЕТСТВОТО…

Или от жълтите дюли, които светят нощем върху сините бабини цветарници…

Или от гората със безбройните живи Божии създания…

Или от откраднатата първа целувка под огромните звезди на Съботковци…

Или от художественото училище в Трявна и особения мирис на старо дърво и свещи от пчелен восък…

Или от звездопадите и босите къпинови спомени…

Или от българската филология в Софийския университет и усещането, че думите ме правят докрай цялостен…

През дългата Одисея в световете на православната иконопис, продължила повече от четвърт век…

През завръщането в родната Итака на живописта, на експериментите, на многото изложби и съмнения…

До създаването на галерия за съвременно изкуство АТЕЛИЕТО в Казанлък…

През създаването на истинско семейство, с което се обичаме, мечтаем и работим заедно всеки Божи ден…

С работата, с децата на АРТ ЛИНИЯ. Нашите деца…

До завръщането към ДУМИТЕ и ИСТИНСКИТЕ ИМЕНА, които често идват посред нощ, сякаш от други измерения…

И в крайна сметка – докосване до щастието на истинската свобода, чийто дар всеки артист носи винаги в себе си…

                                                                                                                                

- - -                                                                                            

Жълтата котка заспива умиротворено върху недовършената икона на Мария. Едната ѝ лапичка е в съня, а другата - в паничката с яйчна темпера. Като се събуди, със сигурност ще остави цветни следи по цялото небе и тогава то ще заприлича на небесна катедрала, каквато всъщност си е. Всичко е някак обикновено, случва се и разбираме, че Господ е наблизо… Точно тогава и Поезията, от философско явление и космическо семе, се превръща в жълта котка, заспала кротко върху недовършената икона на Майка Мария….

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

...

Господарят

на цветните сънища

намери

реките на детството

с вълшебните

сребърни риби.

Реки

от които

пегасите

пият поезия.

Жаден загреба със шепи.

В шепите

сребърни люспи.

…

В друго

някакво време.

В някаква

друга история

моето село

с трикракото куче

с църквата празна

тръгна

своите хора

да търси.

През девет земи

И девет небета.

Стигна до Рая

Раят

беше отключен

…

Зография небесна

със истинска птица

във златно небе –

това е градина

в библейския смисъл

А в Божия смисъл

още търсим гнездото

на същата птица

и място във него

за целия Рай

…

Ако точно сега

след летния дъжд

дивите ябълки

вдигнат ръце –

ще бъде молитва

И смелост ще бъде

и истина

с ябълков вкус

Мирише на хляб

замесен със дъжд

и много небе

И двете зверчета

със рижи опашки

се сливат в едно

В утаеното време

на слънце излизат

Божи създания

Излиза и Той

29.05.2022 г.

…

Постиламе дългите

везани кърпи.

Чак във безкрая.

Сватбарите бият

Неканено куче.

То плаче.

И суха трева

душите ни дърпа.

Дълбоко в земята.

И дарове има

от чуждите.

В друго небе.

Измислям елен

с широки рога.

Да носи звездите.

Кротко да чака

онази кошута.

Идваща само в съня.

10.04.2022 г.

Есен

Сутринта

по тънка риза

тича боса

в тънката мъгла

Млякото от вчера

топло издоено

пасища сънува

цяла нощ

Влага във небето

търсят птиците

за да не пият

от светената вода

Малки капки

късно лято

уловени някак

в съвършената тъга