Народът се вдигна на протести срещу мощна инсталация за производство на канцерогена Формалин

Петър МАРЧЕВ

Тази сутрин, още по тъмно, жители на няколко села се събраха на протест пред входа на турската фирма „Кастамону България” АД в павелбанското село Горно Сахране. Проблемът с пушеците, които излитат от комините на индустриалната инсталация и се стелят над цялата Розова долина, е стар. Започва преди около 20 години с купуването на старомодното дървообработващо соц-предприятие „Габровница„ АД от турската фирма „Кастамону“, която е един от водещите европейски производители на ПДЧ-плоскости за мебелната промишленост.

Актуалната тревога на хората от селата Голямо Дряново, Горно и Долно Сахране е свързана с инвестиционното предложение за “Разширение и модернизация на дейcтваща инсталация за производство на смоли“ на „Кастамону България” АД. В условията на комплексно разрешение 525-НО/2016 г. за производство на карбамид-формалдехидни смоли се предвижда изграждане на инсталация за производство на формалин, взривоопасно и силно отровно вещество. Капацитетът на инсталацията ще е 164,4 тона на ден, тоест 60 000 тона годишно! Формалинът ще се съхранява в надземен резервоар от 190 куб.м. А готовите смоли ще се съхраняват в 12 надземни резервоара. Освен това, индустриалната консумация на вода от 5 000 куб.м ще нарасне на 10 000 куб.м.

А заплахата от новото отровно производство придобива все по-реални очертания - на 11. януари експертната комисия на РИОСВ - Стара Загора разреши създаването на новото химическо производство на „Кастамону България” АД. Решението бе одобрено с 11 гласа „за“ и 3 гласа „против“. Пред лицето на тази опасност местната общност се организира и създаде Граждански инициативен комитет.

„Едно сравнение - химическият гигант „Неохим” край Димитровград произвежда 30 000 тона формалин годишно. Докато инвестиционното предложение на „Кастамону“ предвижда двойно по-голямо производство на формалин и смоли. Това, според класификация на Министерството на околната среда и водите, директно определя предприятието с висок рисков коефициент“, уточнява адвокат Петранка Гъркова, която е член на Инициативния комитет.

Друг член на ИК е д-р Калин Калинов, специалист по високомолекулни съединения. „Формалинът е силно летлива и леснозапалима течност с дразнеща миризма. - пояснява д-р Калинов. - Дори при много ниски концентрации, малко на 0,1 ppm, изпаренията му предизвикват дразнене на всички лигавици, сълзене на очите, кашлица. По указание на СЗО от 2010 г. не се препоръчва излагане на повече от 30 мин. в затворено помещение, където въздуха съдържа повече от 0,1 милиграма на кубичен метър формалин. При продължително излагане на такива вредни въздействия се наблюдават симптоми, които наподобяват астмата – кашлица и задушаване.“

Според специалиста, при по-високи концентрации формалинът има канцерогенно действие и предизвиква рак на носоглътката. В комбинация с другите вредни вещества от останалите отпадъчни продукти, например от производството на ПДЧ – фталатните естери и фините прахови частици, се получава отровен коктейл, който има в пъти по-вредно въздействие от всяко едно от тях поотделно.

В свое оправдание от филма „Кастамону“ публично разпространиха становище, в което се казва: „Формалинът, който ще се произвежда във фабриката, не е експлозивно вещество и запалването му може да възникне при много специални условия. При производството и съхранението ще се използва формалин, който е воден разтвор, а не газообразен формалдехид. Дори и при най-лошия сценарий на авария не е възможно течната форма на формалина, по-голямата част от която е вода, да достигне до селата“.

След разширението се предвижда изпускане на газови емисии до 3 часа на денонощие. Това са отровните метанол /дървесен спирт, който причинява ослепяване/, диметилов етер, формалдехид и др. Според доклада на предложението, те ще бъдат минимални количества. Но всеки жител на Розовата долина е виждал призори, при тихо време, зловещия слоест облак, който тръгва от Горно Сахране, движи се край склоновете на Балкана и от град Шипка свива на юг, към Казанлък. Тоест, проблемът в никакъв случай не е само на жителите от споменатите три села, които са най-близо до „Кастамону“. Ощетени са всички.

Хората са притеснени, че отработената замърсена вода попада в почвата, в река Габровница и яз. Копринка. Вече повече от 10 години в язовира няма раци – а те са най-чувствителни към замърсяванията. Жителите на Горно Сахране, чиито къщи са западно от турската фабрика се оплакват, че не могат вече да отгледат читави зеленчуци в дворовете си. Има сигнали, че жълтеят и ореховите плантации в землището на село Голямо Дряново, което се слави със своите орехови градини и всяка есен организира Празник на ореха. Нещо по-лошо – ако посетите детските заведения в Горно и Долно Сахране, ще чуете от персонала, че много от децата страдат от астми и алергии на дихателните пътища. От същите проблеми се оплакват и възрастните. Но има една значителна прослойка сред местните – семействата, които се хранят от „Кастамону“. Те защитават, макар и с половин уста, фабриката. Да, тя им дава заплати, но част от тези пари отиват за лекарства. Тоест, хората се озовават в ролята на мишки, които си хапват от сиренцето, поръсено с отрова. И са доволни, че са сити… докато не склопят очи.

Николай Марков е учител по история и съветник в Общинския съвет на Павел баня. Със семейството си живее в Горно Сахране. Той е сред активистите на съпротивата срещу димящите комини. И си има лична причина – неговият четиригодишен син страда от астма. Семейството се е видяло в чудо – при кой професор да отиде, за да намери облекчение за детето си.

Представители на Инициативния комитет потвърждават, че ще обжалват решението на РИОСВ в законовия 14-дневен срок. Набира инерция протестна подписка, разпратени са сигнали и жалби до всички възможни инстанции: МОСВ, МЗ, РЗИ, РИОСВ, до Омбудсмана на Република България, до Община Павел баня. Отговорите били в дух „удавникът да се спасява сам“. Единствения смислен отговор дошъл от канцеларията на омбудсмана: „Това инвестиционно намерение противоречи на ОУП на Община Павел баня и е в нарушение на наредба №7 на МРРБ.”

Българинът е пословично търпелив. Но като всяко живо същество има праг на поносимост. Сред хората в Розовата долина се носи като черна легенда слухът, че „Кастамону“ са се изнесли от Румъния, след като тяхна фабрика в Карпатите е била запалена от местните. И силно се надяват протестите им да бъдат чути. За да не се стига до подобни ексцесии, на които са способни отчаяните хора.