А ние трябва да изобличим отровната сръбска лъжа, наречена Македонизъм

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Великосръбският шовинизъм е тумор. Който убива както създателите си от Белград, така и съседните на Сърбия народи. Ние, българите, имаме пълно право да говорим и да се борим срещу това злокачествено заболяване, защото сме най-потърпевши – сърбите ни откраднаха Поморавието, Зайчарско, Западните покрайнини, Вардарска Македония… Нека диагностицираме заболяването на съседите.

Неговото развитие започва от момента на „изобретяването“ на агресивната сръбска национална доктрина от Илия Гарашанин, наречена от него „Начертание“. Според него, тъй като на север Сърбия има непреодолим, мощен съсед като тогавашната Австро-Унгария, сърбите трябва да се разширяват на юг, за сметка на българския етнос… Как става това „разширяване“? Като се използва целият санатински арсенал на Злото: чрез лъжи, кражби и насилие! Тук, като основен сръбски инструмент, трябва да посочим изобретеният от Стоян Новакович „македонизъм“.

И така, от средата на 19. век сърбите се формират като нация от патологични лъжци, крадци и насилници. Изключение не прави и може би най-популярният сърбин – тенисистът Новак Джокович. Преди няколко дни, точно в деня за почит на жертвите на сръбския геноцид в Сребреница, Джоката излъга как като 7-годишен, под бомбите на НАТО, си мечтаел да играе един ден на Уимбълдън. Само че през 1994 година падаха сръбски бомби над Сараево, а не над Белград! За наше удовлетворение, лъжецът бе наказан от испанеца Алкарас, който го разгроми на финала на уимбълдънския турнир…

И още доказателства, че сърбите отдавна са минали на страната на Злото. Бившият премиер и президент на Черна гора Мило Джуканович обяви вчера, че срещу него се готви атентат от съседна държава /познайте името на държавата – б.р./, съобщиха черногорските медии. Политикът е бил информиран, че срещу него ще бъде извършено покушение от организирана престъпна група, след което е уведомил службите за сигурност на страната. Да пприпомним, че през 2016 г. в Черна гора беше направен опит за държавен преврат в деня на изборите през октомври, за да се отклони страната от пътя към НАТО и Европейския съюз.

Двама руски граждани Едуард Шишмаков и Владимир Попов, осем сръбски граждани и лидерите на проруския "Демократичен фронт" Милан Кнежевич и Андрия Мандич са подготвяли насилствена смяна на правителството с активното подпомагане от страна на Сръбската православна църква /СПЦ/, според Специалната прокуратура. Целта е била премиерът Мило Джуканович да бъде свален от власт и убит.

А ето и една сериозна българска стъпка, по посока разобличаването на великосръбския шовинизъм и неговата най-отровна рожба – Македонизма. Наш научен колектив издаде книгата „България и Македония, история и политика“ в два тома. Също и на английски език – за нашите съюзници.

Наши учени изобличават сръбския шовинизъм и македонизма пред света

В продължение на 150 години в Македония се стоварва с невероятна жестокост ударът на Белград против всички изявени българи. Генезисът на македонизма е извън Скопие, а първите носители на този злокобен план за асимилация са сръбските учени. Дебългаризацията стартира от първия миг, в който сръбските войски навлизат в Македония по време на Балканската война.

Това обявиха в изявление за БГНЕС проф. Даниел Вачков, шеф на Института за исторически проучвания към Българската академия на науките (БАН), и Димитър Димитров, под чието ръководство е издадена книгата „България и Македония, история и политика“ в два тома.

Научният труд, в който проф. Вачков е съавтор, е първи по рода си, тъй като е преведен на английски език. Той е адресиран конкретно до обществата и политиците в Европейския съюз, Съединени американски щати и други страни, с което българската позиция става ясна на нашите съюзници. В написването вземат участие 40 съавтори с 43 тематики, които се основават на научната проверена фактология за Средновековието, Османския интервал, войните, битката за правата и свободите на населението в Македония и изкуственото, лабораторно създаване на т. нар. „македонски език“.

„Този труд е самобитна научна монография, в която основните тематики като македонизма, Коминтерна, Българската православна църква, са единна позиция на авторския екип“, казва Димитров.

Проф. Вачков акцентира, че по един безапелационен начин, на база безспорни, достоверни извори, се вижда общата история, която имат България и Македония.

„Преводът на английски език дава опция тезите да получат доста по-широка публичност в целия свят. От изключително голямо значение е достиженията на българската историография да станат достояние на пределно голяма публика – както научна, така и да стигне до всички слоеве на обществата в чужбина“, сподели той.

Част от труда разглежда периода след Берлинския конгрес. Докато българите от Мизия и Тракия имат опцията да се развиват и да строят своята съвременна държава, то пред македонските българи остава въпроса за реализиране на национално оцеляване.

„Вторият том е посветен на мъчителните процеси след Балканските войни (1912 - 1913 г.), когато голяма част от българския народ остава отвън рамките на свободна България, под властта на сръбския и гръцкия режими“, уточнява ученият.

„Тук виждаме генезиса на тези процеси, от които и до днес берем горчивите плодове. Започва се жестоката политика на дебългаризация и асимилация на тези области и тяхното българско население. В годините между двете световни войни започват да избуяват първите кълнове на теорията, която по-късно ще се трансформира в държавна идеология – македонизма, измислен от сърбина Стоян Новакович, а след това прокаран от Коминтерна и югорежима“, сподели още Даниел Вачков.

Професорът акцентира, че генезисът на идеологията е извън Скопие: „Македонизмът не е план от средите на местните интелектуалци, които изрично са хора с българско самосъзнание“.

Първите носители на този план са сръбските учени, които са изправени пред извънредно комплициран проблем. Първоначалната сръбска теза е, че населението в Македония е сръбско (прави, истински сърби). Много скоро им става ясно, че това няма да даде резултат.

„В началото на 20. век се развива тезата, че това население няма построено национално съзнание - една аморфна маса, върху която, в случай че се работи интензивно и целеустремено, то може да се реализиран задачите на съответния фактор. Тезата „ вие не сте българи, нито сърби, а нещо друго - македонци “ се оказва по-перспективна. Левите придвижвания по линия на Коминтерна по-късно стартират интензивно саздаването на „македонска нация“. Този вид е извънредно комфортен за бъдещия сръбски шовинизъм, който е затулен зад югославизма“, изясни шефът на Института за исторически проучвания.

„В тази книга се вижда по какъв начин стартира преследването на българщината от първия миг, в който сръбските войски навлизат в Македония, още когато сме съюзници, до момента в който тече Балканската война, а българската войска води тежки сражения на главния Одрински фронт. След една победа при Куманово сърбите напредват във Вардарска Македония без сериозна съпротива от турските войски. И веднага подлагат на грубо гонение всички носители на българската националност – първенците от духовния и културния местен елит“, добави той.

След Първата световна война и Ньойския диктакт сърбите се завръщат към тази жестока политика. Забранява се употребата на българския език в общественото пространство, даже българските песни. Българските бежански организации пишат петиции до Обществото на народите, в които в детайли разказват крайната свирепост на сръбските асимилатори.

На Кървавата Коледа от 1945 година, в Македония още веднъж се стоварва с невероятна тежест и свирепост ударът против всички изявени българи. Югославия след Втората световна война осъществява сръбските великошовинистични желания и стремежи.

„За съжаление, актуалният македонизъм е изпълнен и с доста югоносталгия. Колегите ми в Историческата комисия са почнали своето развитие в епохата на Югославия и си спомнят с благосклонност времето, когато са били част от една „доста хубава мирна Югославия“, добави той.

След 1945 година Югославската комунистическа партия преследва грубо всички съперници на македонизма като държавна идеология. Българите са изпращани в най-ужасните лагери. В преследванията се включват и местните комунистически структури в Скопие, подчинени на Белград.

Целта на книгата е да се покаже на научната общественост на Запад къде се коренят разногласията ни с РСМ.

„Често пъти те ни споделят: „Какво толкоз сте се хванали с тази история, гледайте напред и в бъдещето. Оставете тези разногласия“. Тук обаче виждаме по какъв начин се произвежда освен фалшива история, и целенасочена неприязън против България. Издателят Димитър Димитров означи, че трудът ще стигне до всички международни библиотеки, с помощта на Национална библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “. По интернационалния книгообмен тя се популяризира във всички страни от Европейския съюз, Съединени американски щати, плюс Белград, Скопие, Москва и други страни извън Европейския съюз. За първи път подобна българска книга се превежда от англичанин – Дейвид Мосъп, в тясно съдействие с редактора Адриана Момчилова. „Предстои да бъдат направени още две издания. Подготвя се атлас за Македония, който евентуално ще излезе до края на годината на български и английски език. Работи се и върху план за Македонската патриотична организация в Съединени американски щати“, сподели Димитров по отношение на бъдещите проекти.

През месец септември 2023 година специалният представител на Германия за Западните Балкани Мануел Сарацин се среща с Димитров и му споделя следното: „За първи път имаме позиция на българските учени, която е налична на английски език. Мога да се пресегна и да прочета каква е позицията на българските историци по въпроси, за които е видно че се спекулира, само че ние нямаме българската информация.“