Сръбското протеже Мицкоски в балетна поза „мижи да те лажем“ пред България и Европейския съюз

Димитър РУСКОВ

На 13. септември Македонската опера и балет вдигна на крака българската публика в София с "Набуко". Тук великият композитор Верди разказва съдбата на евреите, пленени и заточени от вавилонския цар Навуходоносор II. Сега сме свидетели на друг библейски епос, същинска трагикомедия с протагонисти-македонисти. Премиерът на Северна Македония

/отявленият сърбоман - б.р./ Християн Мицкоски, лансираната от него професор-президент Гордана Силяновска-Давкова, както и протежето - външен министър Тимчо Муцунски, изиграха запомняща се постановка в българската столица.

Две български знамена и отсъствието на македонския флаг, в една снимка от неофициална среща, възбудиха непокорния дух на политиците в нашата съседка. Е, поне този дух да беше македонски. Уви, чужд е...

Длъжни сме да кажем истината.

Г-н Мицкоски, защо забравихте за Звездата от Вергина, когато се усмихвахте пред камерите, докато се здрависвате с хърватските премиер и президент, само пред знамената на Хърватия и ЕС?

Г-жо Силяновска, защо се обиждате от разбирането, че македонците и българите са кръвни братя. По-лесно ли Ви беше да кажете на Вучич, че от двете страни на сръбско-македонската граница живеят сърби?

Г-н Муцунски, на какво се дължеше нервната ви усмивка, докато Силяновска отговаряше на въпроси от български журналисти? Не беше "културно" да дърпате и побутвате възрастната дама, все пак говорим за "дипломация".

Времето в София вече застудя, но потта по челото ви потече на въпрос за Коридор 8. Нима Ви е страх, че НАТО и ЕС няма да позволят да бракувате и това стратегическо направление, за да се наведете пред Сърбия?

Нека продължим с гръбнака на македонското общество, навежданията и червените линии - терминологията на Християн Мицкоски в неговата уж драматична, но сапунена опера.

Политиката на управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ

се развива в четири действия, по Джузепе Верди.

Опозицията в Северна Македония не е доволна. Не ѝ стига омразата към България.

Първо действие

С фалшификацията на Мицкоски, наречена "български диктат", европейската мечта на македонските граждани набира скорост по пистата на скопския аеродрум. Готви се да отлети в направление Белград-Москва - любим маршрут на сръбския вицепремиер в кабинета на Мицкоски - Иван Стоилкович. Той се закле да напусне Северна Македония, ако българите бъдат вписани в конституцията, но днес отговаря за ресора "междуобщностни отношения".

Второ действие

Самолетът може да се озове в Пекин, оттам в Будапеща при Орбан и обратно в Скопие. Именно по тази "червена линия" мина един загробващ заем, взет от македонското правителство. 500 млн. евро! На думи унгарски, а на документи - китайски.

Гръбнакът на Северна Македония се прекършва. Всяка година Белград издава хиляди книги, в които Македония = Вардарска Бановина или Южна Сърбия, а македонците са южни сърби. Булевардът "Гоце Делчев" в Белград от години е преименуван, защото водачът на ВМРО сам се определил за българин.

Мицкоски мълчи, зает е да НЕ вписва "стотина българи" в конституцията, местните гюпци/египтяни са му достатъчни.

Трето действие

Вицепремиерът Александър Николоски готви съвместни заседания на македонското и сръбското правителства.

Преговорната рамка, одобрена от всички държави в ЕС, отива в боклука. България е виновна, разбира се. За какво ти е европейското семейство, когато имаш "Сръбски свят" и "Отворени Балкани" или мини-Югославия?

Четвърто действие

"Загубата на националната идентичност е най-голямото поражение, което една нация може да претърпи, и е неизбежна в условията на съвременната форма на колонизация. Страните, които са под чуждо командване, бързо забравят историята си, миналото си, традициите си, националните си символи, начина си на живот, често и собствения си книжовен език" - реч на (пред)последния юго/сръбски диктатор Слободан Милошевич (2. октомври 2000 г.)

Югославия си отиде. Докато не изтлеят напълно, нейните останки ще продължават да блокират бъдещето на македонските граждани.

И все пак, със или без "културната дипломация" на македонската Камала Харис, сближаването между България и Северна Македония е обречено на успех.

Запомнете това! 

‐----------------------------------------------

Авторът Димитър Русков работи за Международния отдел на Информационна агенция БГНЕС

Заглавието е от редакцията