Гласът на България

Мурзилката-премиер изпълни задачата на Москва – обезоръжи нашите F-16!

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

   Една от презряните личности в българската История е ген. Радко Димитриев. Вербуван е от руснаците за техен шпионин и агент още по време на Руско-турската война през 1977 година. Цели десетилетия след това той работи против българските национални интереси, превръщайки се в еталон за национален предател. По стъпките на Радкото,

уверено крачи екс-президентът и настоящ премиер Румен Радев. Днес мурзилката-премиер изпълни поредната задача на Москва – обезоръжи нашите F-16, като отказа да закупи ракети за тях! В момент, когато руското прокси Сърбия се въоръжава до зъби за подготвяната нова балканска война, чрез която Вучич се готви да създаде Велика Сърбия.

По този повод ви предлагаме коментара на Радио „Антена“:

Как популизмът подменя сигурността и икономическата логика

Когато политици започнат да се хвалят в едно и също изречение как „няма да купуват ракети за отбрана“ и как „спират течове“, значи имаме сериозен проблем с разбирането на понятието държава. Това, което четем в изказването на Орбан от АлиЕкспрес, е класическо упражнение по прехвърляне на вината и замазване на очите на хората чрез социални обещания, за сметка на националната сигурност.

1. Казусът с ракетите за F-16: Популизъм срещу национална сигурност

„Така че ракети няма да купуваме... Предишната власт източи хазната.“

Това изявление е пълен абсурд по отношение на отбранителните способности на страната. България е закупила и притежава модерни изтребители F-16 Block 70, които са гръбнакът на нашата противовъздушна отбрана в НАТО.

Истината: Изтребител без ракети и модерно въоръжение е просто скъп пътнически самолет. Отказът от закупуване на боеприпаси под предлог, че „няма пари“, е престъпно нехайство към националната сигурност.

Комунистическият прийом: Търси се бърз пиар ефект пред масовия избирател – „Ето, ние спестихме 1 милиард за ракети, за да ви вдигнем пенсиите“. Само че в съвременния свят сигурността струва пари, а без нея няма нито работеща икономика, нито сигурни пенсии.

2. Номерът с пенсиите и „Швейцарското правило“

„Пенсиите ще бъдат увеличени до пълния размер на швейцарското правило... Нито едно евро няма да бъде отнето.“

Всеки, който разбира от макроикономика, знае, че швейцарското правило е автоматичен законов механизъм (индексация на база инфлация и ръст на осигурителния доход). То не е лична заслуга или „подарък“ от премиера Радев или което и да е правителство.

Представянето на редовното, законово увеличение като извънреден акт на щедрост е евтин популизъм, насочен към най-чувствителната и лесно манипулируема част от обществото – пенсионерите. Целта е да се заглуши критиката за липсата на реални икономически реформи и инвестиции.

3. Театърът около „Лукойл“ и Румен Спецов

„...Внесохме предложение за смяна на особения търговски управител на "Лукойл"...“

Тук нещата стават още по-интересни. Намесата на Народното събрание, което оряза свръхправомощията на управителя в рафинерията, показва, че около „Лукойл“ се води жестока битка за контрол над финансовите потоци и горивата.

Когато правителството се опитва бързо да смени фигури като Спецов в движение, това НЕ е заради „борба с олигархията“. По-скоро е опит за овладяване на контрола над най-голямата петролна база в страната, от която зависят милиарди левове оборот. Играта с държавните управители в частни/санкционирани обекти винаги мирише на преразпределение на влияние, маскирано като „грижа за държавния интерес“.

4. Планът за справедлив преход: Милиарди на трупчета

„Възобновяваме работата по Плана за справедлив преход... с кметовете на Стара Загора, Перник...“

Фактът, че този план е „зарязан от години“, е директен шамар за българската икономическа политика. Това са европейски милиарди, предназначени за трансформация на въглищните региони и Маришкия басейн. Поради безхаберие и лобиране за запазване на стари, неефективни схеми, България рискуваше (и продължава да рискува) да изгуби огромни средства, които трябваше да влязат в реалната икономика и да създадат нови работни места.

Заключение: Разбират ли от икономика орките?

Не, не разбират от пазарна икономика. Разбират отлично от административно-командно управление и евтин руски пиар.

Цялото изказване се движи по старата изпитана матрица на ляво-популистките кабинети:

Излизаме и обявяваме, че предните са „източили всичко“ и са „грабили“ (за да си вържем гащите за всякакви бъдещи провали).

Спираме стратегически проекти за отбрана и сигурност (защото там резултатите не се виждат веднага от масовия гласоподавател).

Обещаваме социални плащания и вдигане на пенсии (което е просто изпълнение на закона, а не техен подарък).

Правим смени по бордовете на големите компании, за да сложим „наши хора“.

Резултатът от такава политика винаги е един и същ: дългосрочно изоставане в сигурността, изяждане на резервите за текущи разходи и нулев икономически растеж. Професионалното замазване на очите продължава с пълна сила.

Време е да си ходят в Москва!