Гласът на България

Петър МАРЧЕВ

Нещо необичайно се случи в началото на тази година в Украйна - с благословението на Киевския митрополит Владимир, предстоятел на каноничната Украинска православна църква /Московска патриаршия/, който наскоро почина, на 28 януари бе предприето уникално въздушно литийно шествие с няколко от най-прочутите чудотворни икони. Целта - да се изпроси от Бога мир за народа на размирната страна. Няколко от най-почитаните чудотворни икони на св. Богородица и рака /ракла/ със светите мощи на прославени светии са били качени на специален самолет, който първо обиколил над Киев, а след това в продължение на 7 часа е облетял цяла Украйна.

Добромир ТОНЕВ

Природата намеква свойта женственост

не само с тия обли скални късове.

Тук моите марионетни жестове

показват, че конците ще се скъсат.

Когато се задъхваме в сеното

и слепешката се кръстосват гени –

не сенната ни хрема става откуп

за всички грехове унаследени.

Децата ни ще учат зоология,

децата астрономия ще учат,

но няма да разбират монолозите

на виещото към луната куче.

Ще гледат умно зиме стъклописа,

на двора – йероглифите на птиците...

И с носните си кърпи пейзажисти

ще утешават плачещи лозници,

но неспособни да долавят шепота,

ще тъпчат и камбанки, и глухарчета.

И в приказките, даже най-вълшебните,

животните ще спрат да разговарят.

Служебни думи и местоимения –

избръснати до синьо, акуратни –

ще заобграждат словото на гения

като бодлива тел край резервати.

О, всички нишки ще се скъсат скоро,

пътеката към нищото е кратка...

И аз стоя сред плачещите борове

като току-що хванат от гората.

Филип ФИЛИПОВ-БАНДОВ

Ако си расъл с шепота на стар чина̀р

и милвал те е дунавският вятър…

Потомък щом си на тракийски цар

и ако чуваш гласовете на житата...

Шевици златни ако имаш по лита̀ка…

Ако ечи гласът ти над родопско село…

Ако си воинът, що разпръсва мрака

и ако гледаш хората в очите смело…

Aко препасваш сабята на своя дядо…

Легенди ако помниш, за земи далечни…

Балканът стар ако за теб е Елдорадо,

а Черното море ти е изгора вечна...

Отечество ако си бранил с меч и огън,

а свободата след смъртта си я доча̀кал…

Танцуващ звук ако си в ария на Бога;

Момѝнски смях или пък стон изплакан...

Ако си имал в Странджа нощ магична,

където горски феи името ти викат.

Ако си пил от виното им екзалтично…

Орфей ако си виждал, с Евридика…

На Рила изгрева щом срещаш с песен

и там се сливаш с пулса на Вселената;

Ако разбираш прехода на лято в есен

и пазен си от Повелителя на Времето…

Ако сърцето ти трепти, когато зърва

как Бялото море искрѝ далеч над юга…

И песента, с която си закърмен първо

все още носи се над Охрида и Струга...

Ако целта преследваш в пътя без умора,

но все се връщаш при чина̀ра, стария.

И ако там те чакат скъпите ти хора…

Ти брат си ми и син си на България!

 ----------------

Горното стихотворение е от книгата „Нощта през август“ на Фил Бандов, роден и израснал в София, но живял дълги години в Мюнхен. Потомък е на българи бежанци от Егейска Македония и Източна Тракия. Фил има подчертан афинитет към литературата и историята на древния свят, материализиран в редица негови изследвания, статии, пътеписи, стихове и разкази. Пресечна точка на този му двоен интерес е и книгата „Омар Хаям. 100 избрани рубаи“ /2011/, съдържаща негови преводи на български език.

Стихосбирката „Нощта през август“ носи заглавието на стихотворението на Фил Бандов, с което той спечели първа награда от литературния конкурс „Изящното перо“, провел се в Чикаго през 2017 и предизвикал литературните откровения на над 160 български автори от целия свят. А разказът му „Хоро над Тирол“ дава заглавието на сборника с творби на българи емигранти, публикуван от издателство „ДиМакс“ през 2019.

В „Нощта през август“ са представени лирични стихове от различни творчески периоди на автора, които ще ви спечелят със своята искреност и с музиката, звучаща в тях. В последния раздел на стихосбирката е представена и малка част от преводната поезия на Фил, включваща творби на такива знаменити поети като Мевляна Руми, Саади Ширази, Леся Украинка, Аттар, Ибн ал Фарид, Евгений Баратински, Алишер Навои и Видяпати Тхакур…

За връзка с  автора

Калин ТЕРЗИЙСКИ

И на децата аз ще кажа

Да търсят спора между половете

Да се залисват страшно с разсъждения

На тема женското начало

Да водят битки (само да са кротки)

За равноправието на мъжете и жените

За равенството между котките и орхидеите

Да търсят справедливото решение

На страшния въпрос за правото на избор

На пол, на гражданство и на религия

Горещо аз ще препоръчам на децата

Да се вживяват във борби и пререкания

Да пълнят времето си с надпревари

Да губят и да побеждават

Да слагат картите на масите и да залагат всичко

Тоест

Да правят всякакви усилия и да си вярват сериозно

Че всички тези глупости суетни имат смисъл...

Отишъл си е д-р Калин Терзийски /1970 – 2026/. С Кайо ме свързват много спомени, противоречия и единомислия, караници и споделени мисли. Кайо беше неспокойна душа, талантлив и дълбок, избухлив и добросърдечен. Разкъсван от крайности, яростен и не винаги разсъдлив, но и винаги готов да помогне на човек в беда. Той имаше очи за света, за човешката болка, познанието за психе, която ни изпълва. И таланта да ги описва. Той наблюдаваше и съпреживяваше, грешеше, падаше и ставаше, блестеше и се самоизяждаше в угризения и самосъжаление, но вървеше по пътя. Страдаше и избухваше като свръх нова. Кайо беше човек. Кайо беше поет.

Издадох първия му сборник с разкази преди 17 години. Изключителният "Сурови мисли със странен сос". После дойдоха и "Алкохол", и "Лудост" и "Войник", и още разкази. За "Има ли кой да ви обича" в Жанет 45 получи Награда за литература на Европейския съюз. Представих много пъти негови книги. Най-запомнящото се за мен беше на "Аполония". Излязохме на сцената с прекрасните Невена Калудова и Пьотр Кшемински, оттогава сме приятели с тях, благодарение на него. След няколкото думи, с които представихме книгата, Кайо каза: "А сега Невена и Пьотр ще четат пред вас откъси." И те започнаха да четат. Ама на ум. Минута залата, и аз самия, не знаехме как да реагираме. Тогава Кайо додаде: " Казах, че ще четат пред вас, не че ще четат НА вас.". И обикаляше сцената, заставаше зад тях, и разказваше какво четат в момента. Беше незабравимо изживяване. Помня и представянето на "Алкохол" в "Степният вълк", бях в тежък бърн аут, и Кайо ме терапевтираше часове след края на премиерата. Помня и още толкова много срещи…

Сега Кайо постигна вечното успокоение. Бог да го прости. Светъл път.

Светлозар Желев

Б. р.  Да добавим и още няколко думи към този внезапен некролог - за Казанлък в живота на нашия приятел Кайо. Тук, в Града на розите бе тихото пристанище на Калин. В любимото си кафене той написа много страници литература, успоредката на Тюлбето още помни яките му мишци, а домът на неговата Ивана ще продължава да го чака...

Прощавай, момко!

Милостив е Бог...