Гласът на България

Николай СТАНКОВ

Мое малко

                прощално щурче

не осъмвай

                върху асфалта.

Този град

           няма да те разбере.

Песента ти –

                   още по-малко.

Ще изписка трамвай

                     или гума над теб,

или нежна обувка

                               със токче.

Ще те закарфичи

                    с бастуна си

                              някой слепец.

И тревата

                 ще тъгува

                                   до корена.

Под клепачите

                           на нощта

утрото

                бавно проглежда.

Мое малко

                   и светло щурче,

събуди ме,

          заклевам те,

                             със надежда.

--------------------------------

Из втората стихосбирка на поета със заглавие "Ризница от коприва", 1997 година, изд. "Казанлъшка Искра". Николай си отиде от този свят няколко дни след премиерата ѝ.

Нощта през август е като една сирена,

която ме зове назад в годините.

Към онзи бряг, където запленена

душата моя плуваше с делфините...

Нощта през август е луна над лятно кино,

където двойки шепнат си прегърнати.

Тя нежен блус е, полъх с дъх на вино

и силуети, от цигарен дим обгърнати...

Нощта през август е лула догаряща.

Акорд разтърсващ от пиано плачещо.

Тя допир нежен е, искра изгаряща.

Момиче, край морето крачещо...

Нощта през август е целувка хапеща.

Прегръдка - среща на души изгубени.

Вода е, сред оазис капеща,

живот дарила на безумно влюбени.

Нощта през август е милиард звезди,

в букет обгърнати от Пътя Млечен.

Копнеж е тя, стремеж, мечти...

и порив детски към света далечен.

Нощта през август е роман без край,

чиято същност само мъдрият разбира.

А онзи, дето търси вместо нея рай

напразно в тъмнината ще се взира...

Фил БАНДОВ 

Десислава ПАНАЙОТОВА

Снизхождане божествено към немощта ни

изгря в градеца тих – в Дома на хляба.

Във Витлеем проклятието тежко

изтля пред Милостта Всеблага.

Откри ни Бог предвечната Си тайна,

стаявана във неневестната утроба:

Девицата - и от Звездата по-сияйна - роди,

за да се дигнем и спасим от гроба.

Роди ни Младенеца най-Прекрасен,

Светия Божий, Хляба на живота.

О, Всевъзпявана Пресвята Богородице,

не падна ти дори и на Голгота!..

И Първородният ти Син, о, Приснодево,

във слава възсия, макар роден и в ясла.

От пълнотата на любимото ти Чедо

приехме благодат въз благодат прекрасна!

Иисус Христос е пътят, истината и животът,

надмогнал всеки грях и смъртна сянка.

Докоснал ни със любовта и светлината Си,

Той възвиси душата ни безбожна, тъмна, жалка.

И както Витлеем навеки

превърна се във дивен Дом на Хляба,

чрез кротост, обич и смирение

да станем тиха ясла – светъл храм на Царя!

Пак и пак мира на ближните си занесете,

благоволението Божие - отново!

Победата и радостта благовестете -

непомрачимо грее Рождество Христово!

Гергана СУЛЕВА

Дъжда слушам нощем

и се моля за още

и със свещи го викам

разпиляно да блика.

Ти си тук,

но скоро денят

ще ни грабне и двамата,

ще ни хвърли в реката

на някоя драма.

И се правиш, че спиш

уж дъждът да премине,

само сърцето ти знае,

че бдиш

да запомниш часа,

да запомниш мига

преди да са станали

минало.