Гласът на България
Национален новинарски портал
Когато келнерът ми донесе димящата супа -
сякаш извадена
от гърлото на вулкан -
навън здрачът пееше
с дрезгав скитнишки глас,
а дъждът му акомпанираше.
През две маси пепитен старец
гледаше интровертно в чинията си -
бастунът му, подпрян на съседния стол,
напразно се силеше
да разцъфне.
Телевизорът до бара
пръскаше парфюмиран смях
и в очите на момичетата
можех да видя целия свят -
само мене
ме нямаше.
Петър ЧУХОВ
***
Първа сладостна смокиня.
Август – удостоверен.
Няма скоро да отмине
мекият слънчасал ден.
Няма с мигли кой да трепне
във следобеда дълбок.
Даже въздухът ми лепне,
гъст и напоен със сок.
Не ми сочете с пръст
къде
в тълпата
да открия любовта.
Денят угасва в зверове
и малки статуи.
Изписват
име
устните на лотоса,
Господи на заветите,
Ти си отговор без въпрос.
Мой господар е сърцето ми,
на което господар е Христос.
