Гласът на България

Марин БОДАКОВ

Помня този човек,

раната му като кораб,

корабът му като завивка,

завивката му като мочурище,

мочурището като звезда

и звездата като рана.

Човек като човек.

-------------

три години минаха.

марин бодаков.

най-добрият баща, съпруг, син, редактор, критик, преподавател, поет, приятел, човек, когото познавам.

най-щедрият.

поне десет години всеки ден си пишем, чуваме, виждаме.

единственият, който прави всичко както трябва и всичко, за което има и няма сили.

раздаде се без остатък.

нарича себе си "вестникарче", "даскал" и "момче от поддръжката".

винаги може да те види, чуе и чете, да те разпознае в цялостта ти, да усети от какво имаш нужда, да ти влезе в положението на практика и с думите и действията, които случаят предполага.

това е съзнателен избор и поведение. безкрайно последователно усилие.

марин обича тишината, разходките, парковете, градините, цветята, изложбите, музиката и минералната вода и морето, голямата успокоителна гледка на тази синя таблетка.

марин е превъзмогващ се до краен предел. и отвъд него. човек на думата и дълга.

най-почтен и добър човек.

направихме много неща заедно и трябва да сторим поне още толкова.

марин дарява безусловна подкрепа и обич в една често евтина, лъжлива, повърхностна и суетна среда.

марин има категоричен опит, експертиза и дълбочина, но най-вече доброта, човечност и честност.

няма български автор или преводач, който да не е чел.

марин обича и прибалтийските страни, градината в балчик, внезапните асоциации на симпатията и да помага, да се грижи, да подрежда, да полива, да подрязва, да глади, да чисти и мие.

много дълъг списък от действия.

заслужава обич.

поне от десет години ми казва, че иска да спи хиляда години.

пишем си преди изгрев, през деня и след залез.

и само ще кажа, че когато е тъжен и омерзен, не спира, а продължава още по-упорито да работи. ден след ден.

благодаря ти.

дължа ти много и не направих достатъчно.

обичам те.

Стефан Иванов

(снимката е на яна лозева)

Ваня БАКЪРДЖИЕВА

Ще пристигна с косите разрошени

и в очите ми - пламъци огнени...

Ще целувам, ще искам още докосване...

и ще пиша със устните спомени.

И когато най-после утрото

ни погали с лъчите си жълтите,

ще целуна нежно очите ти

и ще си тръгна усмихната...

И ще идвам в твоите сънища

и ще пиша стихове в тъмното

и ще превръщам нощта ти в лудница...

И ще е дяволски хубаво…

Запознайте се с една голяма поетеса от Града на розите - Лена Койнова

ШЕСТОДНЕВ

Опитомяване

Намерили ме в гората,

затуй съм си дива –

думите ми се връзват в устата,

гледам бодливо.

На поразия, колкото по обичам,

по-зла съм.

На трънлива къпина приличам,

ще те издраскам.

Опитомявай ме търпеливо,

ако съм ти късмета.

От ръката ти вода да пия,

хлябът да свети.

В очите си гаси огъня –

дъщеря съм на самовила.

Побягна ли – метни ласото,

повали ме насила.

Стриптийз

Белег

до белег

нацепи ми кожата

все по-дълбоко крои ме ножицата

гълтам си думите кръвта бълбука

през рамо плюеш и не ти пука

щъркел отдавна не ме е споходил

клошарка броди и рови в спомените

беше

не беше

всичко е вятър

над вулкан е опънат световният шатър

отдавна

не помня…

Помпей е земята

Съмна Не съмна Звездите паднаха

Понякога срещам едно момиче…

чуваш ли, малката, не се събличай –

толкова бяла толкова нежна

и обгорена от лава

до веждите

Не си отивай

Добре дошъл, щурец,

приятел в този миг единствен.

От шепата на лятото ли се изсипа

в празната ми стая?

Засвири твоят вик и… затъркаля

пита слънчогледова полето,

Денят, полегнал от премала,

под бяла кърпа се усмихна,

от слоговете покрай пътя

дочувам твойта свирка.

На слънчев лъч ли я пренесе?

Където и да си на скрито,

живей при мен, не си отивай!

Тъй всеки ден със твойта песен

ще се събуждам и заспивам,

тъй всеки ден ще дъха на трева –

далечно „щриии“ ще топли

мойта есен.

злободневни частушки

Аз съм горда руска патка

и съм родом от Камчатка.

Боря се за Русский мир

от Сухуми до Сибир.

С гола гръд ще браня МОЧА!

Всеки Кирчо ще разточа

дето смее да прогони

руските пишман-шпиони.

Свят е нашият „Газпром“

и за всеки евро-гном

вместо руски казачок

има чашка новичок!

Украинския нацизъм

ще преборим с оптимизъм.

Всяка строфа, всеки файл

нека пее нам: „Зиг Хайл!“

Западът се нека праска –

ний ще вземем и Аляска!

И докато туй-онуй

ето ни край Козлодуй.

Ама София не заграница,

а пък аз съм важна птица.

И затуй ще пия чай

кат’ посланик във Китай!

А другаря Си Дзинпин

ще го заразя със СПИН.

И Победа будет наша!

И ще пием простокваша

/или лучше водка с чай/

от Ладога до Шанхай.

Но… другарите китайци

дето се плодят кат’ зайци

гледайки от Владимир

май ще вземат цял Сибир.

И тогава – о, беда!

Мне бежать бы некуда…

Аз съм патица, бе хора.

Меня зовут Елеонора.

Вместо чест, поклони ниски

ще ме сготвят по пекински…

---------------

Бел. ред. Търси се изпълнител, който да запее тези вдъхновени строфи и да спечели "България търси талант", а след това и „Евровизия“!