Гласът на България

Национален новинарски портал

  ШЕСТОДНЕВ    Литературна зона свободна от словоблудство!

jeena

Ваня БАКЪРДЖИЕВА

 

 

 

 

 

Ще пристигна с косите разрошени

и в очите ми - пламъци огнени...

Ще целувам, ще искам още докосване...

и ще пиша със устните спомени.

И когато най-после утрото

ни погали с лъчите си жълтите,

ще целуна нежно очите ти

и ще си тръгна усмихната...

И ще идвам в твоите сънища

и ще пиша стихове в тъмното

и ще превръщам нощта ти в лудница...

И ще е дяволски хубаво…

 

Запознайте се с една голяма поетеса от Града на розите - Лена Койнова

ШЕСТОДНЕВ

 

Опитомяване

 

Намерили ме в гората,

затуй съм си дива –

думите ми се връзват в устата,

гледам бодливо.

На поразия, колкото по обичам,

по-зла съм.

На трънлива къпина приличам,

ще те издраскам.

Опитомявай ме търпеливо,

ако съм ти късмета.

От ръката ти вода да пия,

хлябът да свети.

В очите си гаси огъня –

дъщеря съм на самовила.

Побягна ли – метни ласото,

повали ме насила.

 

 

Стриптийз

Белег

до белег

нацепи ми кожата

все по-дълбоко крои ме ножицата

гълтам си думите кръвта бълбука

през рамо плюеш и не ти пука

щъркел отдавна не ме е споходил

клошарка броди и рови в спомените

беше

не беше

всичко е вятър

над вулкан е опънат световният шатър

отдавна

не помня…

Помпей е земята

Съмна Не съмна Звездите паднаха

Понякога срещам едно момиче…

чуваш ли, малката, не се събличай –

толкова бяла толкова нежна

и обгорена от лава

до веждите

 

 

Не си отивай

Добре дошъл, щурец,

приятел в този миг единствен.

От шепата на лятото ли се изсипа

в празната ми стая?

Засвири твоят вик и… затъркаля

пита слънчогледова полето,

Денят, полегнал от премала,

под бяла кърпа се усмихна,

от слоговете покрай пътя

дочувам твойта свирка.

На слънчев лъч ли я пренесе?

Където и да си на скрито,

живей при мен, не си отивай!

Тъй всеки ден със твойта песен

ще се събуждам и заспивам,

тъй всеки ден ще дъха на трева –

далечно „щриии“ ще топли

мойта есен.

 

злободневни частушки

 owwe

 

 

 

 

 

 

Аз съм горда руска патка

и съм родом от Камчатка.

Боря се за Русский мир

от Сухуми до Сибир.

 

С гола гръд ще браня МОЧА!

Всеки Кирчо ще разточа

дето смее да прогони

руските пишман-шпиони.

 

Свят е нашият „Газпром“

и за всеки евро-гном

вместо руски казачок

има чашка новичок!

 

Украинския нацизъм

ще преборим с оптимизъм.

Всяка строфа, всеки файл

нека пее нам: „Зиг Хайл!“

 

Западът се нека праска –

ний ще вземем и Аляска!

И докато туй-онуй

ето ни край Козлодуй.

 

Ама София не заграница,

а пък аз съм важна птица.

И затуй ще пия чай

кат’ посланик във Китай!

 

А другаря Си Дзинпин

ще го заразя със СПИН.

И Победа будет наша!

И ще пием простокваша

 

/или лучше водка с чай/

от Ладога до Шанхай.

Но… другарите китайци

дето се плодят кат’ зайци

 

гледайки от Владимир

май ще вземат цял Сибир.

И тогава – о, беда!

Мне бежать бы некуда…

 

Аз съм патица, бе хора.

Меня зовут Елеонора.

Вместо чест, поклони ниски

ще ме сготвят по пекински…

 

---------------

Бел. ред. Търси се изпълнител, който да запее тези вдъхновени строфи и да спечели "България търси талант", а след това и „Евровизия“!

 

jkytjtky                                                                                                               на Хачико-сан

 

Господи

научи ме

да Те обичам

като

куче.

Да не обръщам внимание

на студа и бълхите

да не се разсейвам

от омайните експлозии

на разцъфващата пролет

и от прелъстителната красота

на залеза.

Да не чувам

снизходителните гласове

на майките:

Остави го

той е просто едно

улично куче!

Но да търся

единствено одобрението

в очите Ти.

Научи ме да Те обичам

безрезервно

безразсъдно

до гроб.

 

За да сме заедно

завинаги

 

 

*    *    *

Женя ДИМОВА

hhxb 

 

 

 

 

 

 

Онова, което изглежда че блести,

при изгрев и залез в небето,

когато присвиеш очи и се замислиш

за съдбата на думи като Сега и Завинаги,

може да е свилената нишка на любовта,

захваната за сърцето ти.

Другият ѝ край се ветрее в пространството,

но от цялата ѝ дължина

вероятно няма да остане и следа

след още един повей на времето.

Просто часовете са

пропуснатите ни мисли,

на които позволяваме да се заиграват

с ласката на листата, с одумването на дънерите

в гората на живота ни –

страшна и приказна едновременно.

 

 

--------------------

Стихотворението е от книгата "Романтика за напреднали", отличена със съпътстващата награда "Христо Фотев"

 

  

 

   

   gwhyjk

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Стихотворения

Ще...
Неделя, 14 Май 2023
article thumbnailВаня БАКЪРДЖИЕВА           Ще пристигна с косите разрошени и в очите ми - пламъци огнени... Ще целувам, ще искам още докосване... и ще пиша със устните спомени. И когато най-после утрото ни погали с лъчите си жълтите, ще целуна...
Повече в: Стихотворения  

Магазинче за душата

article thumbnailБарабанистът на легендарния „Цепелин” Джон Бонъм се пробужда в лудницата, за да разбере, че истинското му име е Иван Бонев... Рейнджър застрелва неволно свой колега в Камбоджа; укривайки вината си,...