Марин БОДАКОВ

Помня този човек,

раната му като кораб,

корабът му като завивка,

завивката му като мочурище,

мочурището като звезда

и звездата като рана.

Човек като човек.

-------------

три години минаха.

марин бодаков.

най-добрият баща, съпруг, син, редактор, критик, преподавател, поет, приятел, човек, когото познавам.

най-щедрият.

поне десет години всеки ден си пишем, чуваме, виждаме.

единственият, който прави всичко както трябва и всичко, за което има и няма сили.

раздаде се без остатък.

нарича себе си "вестникарче", "даскал" и "момче от поддръжката".

винаги може да те види, чуе и чете, да те разпознае в цялостта ти, да усети от какво имаш нужда, да ти влезе в положението на практика и с думите и действията, които случаят предполага.

това е съзнателен избор и поведение. безкрайно последователно усилие.

марин обича тишината, разходките, парковете, градините, цветята, изложбите, музиката и минералната вода и морето, голямата успокоителна гледка на тази синя таблетка.

марин е превъзмогващ се до краен предел. и отвъд него. човек на думата и дълга.

най-почтен и добър човек.

направихме много неща заедно и трябва да сторим поне още толкова.

марин дарява безусловна подкрепа и обич в една често евтина, лъжлива, повърхностна и суетна среда.

марин има категоричен опит, експертиза и дълбочина, но най-вече доброта, човечност и честност.

няма български автор или преводач, който да не е чел.

марин обича и прибалтийските страни, градината в балчик, внезапните асоциации на симпатията и да помага, да се грижи, да подрежда, да полива, да подрязва, да глади, да чисти и мие.

много дълъг списък от действия.

заслужава обич.

поне от десет години ми казва, че иска да спи хиляда години.

пишем си преди изгрев, през деня и след залез.

и само ще кажа, че когато е тъжен и омерзен, не спира, а продължава още по-упорито да работи. ден след ден.

благодаря ти.

дължа ти много и не направих достатъчно.

обичам те.

Стефан Иванов

(снимката е на яна лозева)