Ваня БАКЪРДЖИЕВА

Ще пристигна с косите разрошени

и в очите ми - пламъци огнени...

Ще целувам, ще искам още докосване...

и ще пиша със устните спомени.

И когато най-после утрото

ни погали с лъчите си жълтите,

ще целуна нежно очите ти

и ще си тръгна усмихната...

И ще идвам в твоите сънища

и ще пиша стихове в тъмното

и ще превръщам нощта ти в лудница...

И ще е дяволски хубаво…