
Как политикономист, политолог и eдин PR селектират ново българско игрално кино за фестивала „Златната роза“
Петър МАРЧЕВ
Разбира се, аз едва ли ще успея да бъда обективен в този коментар. Най-малкото защото съм част от цялото това какофоническо изпълнение, наречено „Селекция на филми за участие във Фестивала на българския игрален филм „Златната роза 2023“. Но да не се разсейваме... Съгласно статута на Фестивала на българското игрално кино „Златната роза 2023“, всички филми трябва да бъдат
Апостроф от писателя проф. Румен Стоянов
ШЕСТОДНЕВ
Бранислав Нушич е твърде познат у нас. Играни са му пиеси, превеждани са му книги, показвани са филми по негови творби, вписан е в ред справочници, между тях “Българска енциклопедия”, БАН, 1966, гдето четем: “Нушич, Бранислав /8.Х.1864 - 19.1938/ - сръбски писател и комедиограф. Написал изобличителна книга с фейлетонен характер “Странички от Пожаревацкия затвор” /1889/. Сборникът
Документален разказ за социалистическия рай
Любомир КАНОВ
Имаше време в моят живот като лекар, когато бях станал по неизбежност участъков лекар в Несебър. Беше след затвора в Стара Загора и понеже не се нуждаех от специална проверка от ДС, успях да започна работа. Всъщност, бях работил в този тогава толкова романтичен град и преди, през летните си отпуски, защото никога като млад лекар в България нямах достатъчно пари, за да си
„Църковнославянски“ е некоректно название за Старобългарския език
проф. Ото КРОНЩАЙНЕР
Дискусиите в последно време по въпроса - кой език всъщност е старобългарски и кой староруски - и дали литературният език в Киевска Рус е старобългарски със староруски елементи или староруски със старобългарски елементи, тези дискусии ясно показват, че не става дума за национален спор между българи и руснаци, а за нещо с общ лингвистичен характер, а именно за проблема стар език
„Стреляйте вярно! Забивайте ножа по-дълбоко!” За фалшивите поети и автентични главорези на КомунизЪма
Александър ЙОРДАНОВ
Два дни обяснявам на „млади тъпанари”, псевдопатриоти, защо не трябва да следват опорните точки на старата комунистическа пропаганда и на чуждата руска политика. Някои от тях се обидиха. Смятат, че им „лепя етикет”. Но как, например, да кажеш на простака, че е простак? На крадеца, че е крадец? На убиеца, че е убиец? А как да наречем този, който не схваща, че у нас е имало и има „убийци, простаци и крадци”?
