Милиони хора обичаха Висоцки, стичаха се към гроба му да „си поговорят“ с него

Иван ВЕЛЧЕВ

Днес, 25. януари, Русия и светът отбелязват 86 години от рождението на великия бард Владимир Висоцки! Не бих искал да отегчавам когото и да е с неговата биография и творчество, защото за 44 години от смъртта му медиите показаха много неща. А лично аз бях чул за него много отдавна. Беше някъде през 1969, бях студент в София. Мой колега ме покани на гости,

пусна ролковия си магнетофон и ми каза: ”Слушай сега нещо истинско”! Само че от магнетофона се чу нещо като дрезгаво ръмжене, а не лирична песен! Разбира се, пееше се на руски, но първоначално нищо не можех да разбера, макар че добре владея руския език. Ъндърграунд!

                 „Това е Владимир Висоцки, за когото ти говорих” - каза колегата.

                Оттогава аз взех да изучавам Висоцки. Разбрах, че по професия е артист в някакъв театър на Таганка. Но пишел стихове, голяма част от които той превърнал и в свои, авторски песни. Висоцки никога не е печатан официално в бившия СССР! За първи път негови стихове са отпечатани в... България, не в книга, а в един литературен вестник. И когато Висоцки посещава България през 1975, той направо се разтреперва, защото вижда отпечатани своите стихове!

                 Аз слушах песните му на магнетофони и си записвах текстовете на ръка. И така - десетки години! Имах почти всичките му песни /а те са над 600!/ на ролки, в т.ч. и негови концерти, а по-късно и на диск! Имам много книги за него и знам много неща.

                 Някъде през 80-те, когато Висоцки вече беше починал, случайно с една българска група гостувахме в дома на майката на Висоцки - Нина Максимова. Тя ни подари ролки с оригинални много качествени записи не само на негови песни, но и цели негови концерти в СССР, в Париж, в Торонто...

                 Не, не съм гледал и слушал Висоцки на живо. През 1979 бях в Москва. По пътя от летище Шереметиево към града, завеждащата протокола на един институт / невероятно интелигентна жена/ ме попита каква културна програма предпочитам. И аз наивно я помолих да посетя спектакъл на „Таганка” с Висоцки! Тя бавно се обърна към мен и снизходително каза: ”Млади човече! Дори и Леонид Брежнев не може да ви осигури билети поне в следващите 2-3 месеца! Всичко е заето! Взела съм ви билет за балета ”Лешникотрошачката” в Болшой театър”…

               Не съжалявам много, защото пък тогава балетът на Болшой театър беше най-добрият в света!

               Изрично искам да кажа, че за разлика от нашенски „псевдо-дисиденти”, Висоцки не е бил и никога не се е самопределял като ”дисидент”! Дори и в Париж, където е ходил често заради жена си - Марина Влади, той рязко е отговорял на провокациите така: ”Да, аз имам проблеми с властта, но ще ги реша там, а не тук”! И ако се замислим - той е имал много хубав живот за онова време в СССР! След завършване на висше театрално образование има шанса да постъпи в най-авангардния театър по онова време - Таганка, с най-авангардния режисьор - Юрий Любимов! Започнал е да пише песни заради най-близките си приятели, а и за някои спектакли, а след това ги е пял в големи зали и стадиони не само в СССР, но и по света! Тези песни е пял пред студенти, пред работници, като най-запомнящо се е турнето на трупата в Камаз! „В негова чест хората изнесли на всички прозорци магнетофони, ехтяха негови записи... И той вървеше по улиците като гладиатор” - това си спомня един очевидец!

                 Участвал е в десетки роли – театрални и филмови! Спечели международен конкурс за изпълнение на „Хамлет”!

                 Висоцки се е обличал само в скъпи кожени и дънкови дрехи и никога с костюм и вратовръзка.

                 Той беше един от малцината от 300 милиона граждани на СССР, който имаше луксозен личен автомобил по онова време - синкавият „Мерцедес”.

               И най-вече - до себе си той имаше една от най-красивите жени в света по онова време – френската артистка Марина Влади!

                През 1975 цялата трупа на „Таганка” беше в България. Един ден посетиха и Казанлък и по-специално военния комбинат „Фридрих Енгелс” /сега „Арсенал”/. Но аз тогава бях в казармата. Дори и сега не мога да открия публични снимки от това посещение в завода.    

               През 1980 пак бях на два пъти в Москва - преди и след лятната олимпиада! На 25. юли 1980, в разгара на олимпиадата, Висоцки почина. По нашето радио съобщиха едва следобяд. Аз бях съкрушен. Наскоро бяхме гледали култовия филм ”Мястото на срещата да не се променя”, където Висоцки изигра една запомняща се роля на капитан Глеб Жеглов!

               И изведнъж - Висоцки починал!

              След това бях в Москва през ноември. Моят колега от един московски институт ме заведе с колата си във Ваганковското гробище, където беше погребан Висоцки и други велики руски творци като Сергей Есенин, Булат Окуджава, Андрей Миронов...

                 Времето беше отвратително: мрачно, валеше не чист сняг, а нещо като лапавица, голям студ, вятър… Още отдалеч видях огромната опашка, километрична колона преди стената на гробищата! Но не широка като на манифестация, а тясна колона - не повече от 2-3 души в ред!

                 Зад нас стоеше един висок, слаб и замислен човек. Попитахме го откъде е. Той излезе за малко от унеса си и отговори: ”Аз съм от Владивосток. В Москва съм по работа, но идвам на гробището, защото имам разговор с Володя”! Аз се изумих, че той не каза традиционното: ”Да се поклоня на Висоцки”, а просто - разговор с Володя!

                   И тогава пак се загледах в колоната. Тези хора /с малки изключения/ наистина не бяха групово организирани, а бяха дошли сами, сигурно и те да си поговорят с Висоцки. Те се движеха бавно, не бързаха, не изпреварваха, мълчаха в очакване на срещата… И всички носеха цветя! Много цветя, огромни букети, чиито безбройни цветове контрастираха със сивотата на този ден!

                   Стигнахме до гроба на Висоцки. Преди години един българин–многознайко се изцепи, че присъствал на 40-те дни на Висоцки и сегашният паметник бил там! През 1980 на гробището имаше само кръст, който беше отрупан с цветя! Периодично служители прибираха част от цветята, но скоро грамадата отново изникваше!

                   Паметникът, прекрасният паметник на Висоцки като кентавър, с китара на гърба, беше построен от негови приятели чак през 1985, по време на перестройката! Този кентавър беше илюстрация на най-великата песен на Висоцки за нетърпеливите коне - „Кони привередливые”!

                  Едва ли някой знае колко цветя са положени на гроба на Висоцки за изминалите 44 години от неговата смърт?! Със сигурност са много милиони!

                 Няма друг ежедневно посещаван гроб като този на Владимир Висоцки, с толкова много цветя около него!

                 Цветя за Володя!