Чуйте признанието на знаменития руски учен акад. Дмитрий Лихачов за „българското чудо“

ШЕСТОДНЕВ

„България с нейната военна сила и държавна независимост е била създадена от Аспарух. Държавата на духа е създадена от Кирил и Методий. В основите на нейното сътворение е вградено гигантското и наистина гениално дело на двамата братя, които на базата на славянската азбука създават от старобългарския говор писмен, литературен език, способен да предаде най-сложни отвлечени духовни понятия и книжнина.“

-----

„Българският народ се оказва способен да възприеме всичко това, което и е „българското чудо“. Не забравяйте, че вие, българите, сте най-древната от съществуващите сега културни нации в Европа и в целия свят! Много вече е отминало, отишли са си древният Рим и древна Гърция, отишла си е Византия. България е отломка от най-старата култура сред европейските страни. Затова трябва да се пази. Необходимо е днешната култура на България да не бъде само отломка от старото, а да стане и първата частица от бъдещето. Книжната култура на България, създадена през вековете, трябва да остане и да пребъде докрай. Такъв е историческият жребий на България и аз вярвам в него.“

-----

„В продължение на 7 века робство България запазва своята идентичност и вътрешна независимост благодарение на езика, на писмената, създадени от Кирил и Методий, на литературата, изкуството и самостоятелността на православната си църква…“.

-----

„България е люлка на славянството… Преди хиляда години сме приели книжовността, писмения си език и азбуката непосредствено от България…“

-----

 „Особено важна за Русия се оказва Търновската книжовна школа. Това, което е направил патриарх Евтимий за десет години, се е оказало потребно на Русия за четири века. В Русия Търновската школа процъфтява мощно, както никъде другаде…“.

-----

„Българският литературен език е първият сред славянските езици, не само по време на възникването, но и по необикновената си красота и тържественост. Няма друг такъв славянски език. Има езици богати, разнообразни, но такъв тържествен, красив, бих казал, език с баховски размах и мащаб рядко се среща…“.

-----

„България e люлката на славянската култура.

 Църковнославянският* език, пренесен в Рус от България не само чрез книгите, но и устно – чрез богослужението, веднага става в Рус своеобразен индикатор на духовната ценност на онова, за което на него се е говорило и писало. България даде на източните славяни висшия слой на езика, „полюса на духовността“, обогатил извънредно нашия език, вдъхнал му нравствена сила и способност да възвисява мислите, понятията и представите. Това е езикът, на който са доверявали най-възвишените мисли, на който са се молили и на който са писали тържествени слова. Той през цялото време е бил „редом“ с руския народ и го е обогатявал духовно. После поезията заменя молитвите. Помнейки молитвеното минало на нашата поезия, трябва да пазим нейния език и „високите ѝ ценности“.

---------------------------

*Църковнославянски език е късен термин, наложен с манипулативна цел в културата на Руската империя с цел да елиминира директното назоваване на българския език.

Дмитрий Сергеевич Лихачов

е руски филолог и културолог, академик и член на Академията на науките на СССР.

Изследовател на средновековната руска литература, изобразително изкуство, история и фолклор. Обект на негови проучвания са и византийската и славянска литература и изкуство. Изследванията му засягат и старобългарската литература и изкуство, в частност делото на Кирил и Методий, Търновската книжовна школа и нейното влияние върху руската литература, което той определя като „Второ южнославянско влияние“.

Роден е на 28 ноември 1906 г. почива на 30 септември 1999 г. в Петербург.

От 1938 до 1954 г. е научен сътрудник в Института за руска литература към Академията на науките на СССР. През 1941 г. е в блокирания от немците Ленинград. Защитава научна дисертация.

От 1946 до 1953 г. е преподавател в Ленинградския държавен университет. Чете лекции по история на руските летописи, палеография и история на древноруската култура.

През 1958 г. е в командировка в България, за проучване на съхранените тук старинни ръкописи.

От 1960 до 1966 г. е заместник-председател на Обществото за българо-съветска дружба. От 1963 г. е чуждестранен член на Българската академия на науките. Награден е с орден „Кирил и Методий“, I степен.

Избран е за почетен член на Австрийската академия на науките (1968), действителен член на Академията на науките на СССР (1970), чуждестранен член на Сръбската академия на науките (1971), член на Унгарската академия на науките (1973). Получава званието почетен доктор от Единбургския университет, Великобритания. От 1976 г. е член-кореспондент на Британската академия на науките.

През 1975 г. се изказва против изключването на академик Андрей Сахаров от Академията на науките на СССР.

В 1976 г. участва в конференцията „Търновската школа, ученици и последователи на Евтимий Търновски“ в България. Същата година става член на редколегията на международното научно списание „Palaeobulgarica“, издавано в София. Остава такъв до смъртта си през 1999 г.

През 1980 г. чете лекции в Софийския университет.

Участва в конференцията в София по случай 1300 години от създаването на Българската държава (1981).

През 1988 г. е избран за почетен доктор на Софийския университет и член-кореспондент на Гьотингенския университет във ФРГ.