На Страшния съд ще отговаряме за всяка своя дума; какво ли очаква тогава писателите?!

ШЕСТОДНЕВ

Отче Паисие, а как можем да различим дали някой е бесноват, а не психично болен?

- Това и един обикновен, но благочестив лекар може да го установи. Страдащите от бяс, когато се приближат до някаква светиня, реагират рязко, плашат се. Така ясно проличава, че имат бяс. Ако им дадеш малко светена вода или ги прекръстиш със свети мощи, те реагират болезнено,

защото на демоните вътре в тях им става тясно. А ако страдат от психично заболяване, въобще не реагират.

Веднъж срещнах едно бесновато момиче. Тя беше чела Казандзакис и беше повярвала в разни богохулства от книгите му, в резултат на което беше обладана от бяс. Демонът я разтърси внезапно и тя започна да вика: „Горя, горя!“ Близките ѝ я държаха, за да я прекръстя. После започна да вика: „Вода, вода!“ Горката, изпи две чаши вода, като казваше: „Имам в себе си горящи въглени – такова изгаряне чувствам! И цяла кофа вода да изпия, огънят няма да угасне…“

Друг път при мен дойде един студент. Каза ми: „Имам в себе си бяс и много ме тормози. Търпя големи мъки от него, защото ме принуждава да говоря и срамни приказки. Вече се отчаях…“ Заведох го в църквата и казах на сестрите да се молят за нещастното създание Божие, а аз взех от олтара част от мощите на св. Арсений. Като го доближих, отново го попитах: „На кое място те притиска и мъчи демонът?“ Показа ми ребрата си. „Къде, тук ли“, попитах и допрях там ръката си, в която държах светите мощи. Той веднага изрева: „Изгори ме, изгори ме! Няма да изляза… аааа! Няма да изляза!“. Викаше, ругаеше, говореше хулни думи. Тогава започнах да казвам наум молитвата „Господи, Иисусе Христе, прогони нечистия дух от създанието Си“, като го прекръствах със светите мощи – в продължение на около 20 минути. След това бесът го сгърчи и го хвърли на пода. Започна да го премята, костюмът му стана целият в прах. Вдигнахме го прав. Цялото тяло на студента трепереше в силни конвулсии. Хвана се за иконостаса, за да не падне. Лицето му беше плувнало в студена пот, като росата по тревите сутрин. След малко бесът излезе и момчето се успокои. Оздравя и сега е много добре…

Отче, когато бесноватият вика, как разбираме кога говори дяволът чрез човека и кога самият човек?

- Когато говори демонът, устните не се движат нормално, а механично. А когато говори човекът, се движат естествено… Дявол означава „лъжец“, затова не вярвайте на нито една дума, която излиза от устите на бесноватите. Така един иеромонах, който бил голям подвижник, но имал в себе си скрита гордост, пострадал зле от демона. Игуменът му възложил послушание да чете заклинателни молитви над един бесноват; по едно време бесът закрещял: „Изгарям! Къде ме прогонваш, немилостиви?!“ Тогава иеромонахът решил да се уподоби на великия светец Партений Лампсакийски и казал на беса: „Ела в мен“… Бесът това и чакал – влязъл в тялото на горделивия иеромонах и го мъчил дълги години…

А някои деца, още с раждането си стават бесновати, заради греховете на родителите си. Веднъж в килията ми доведоха едно бесновато момче – баща му бил монах, но по едно време захвърлил расото и се оженил, затова и детето му се родило бесновато. Това бе станало по Божий промисъл, за да получи невинното дете награда на небесата заради незаслужените си страдания, за да се спаси и баща му чрез духовните си страдания заради мъките на сина си… а и да служи този случай като спирачка за нас, останалите монаси…

----------------------

Горният текст е от книгата „Духовна борба“ на св. Паисий Светогорец

*Заради богохулството в своите книги Никос Казандзакис е отлъчен от Църквата. Някои казват „Какво толкова, това е само литература“; но, както виждаме, книгите също не са безобидни, щом чрез тях читателите на Казандзакис стават бесновати. И тази е основната разлика между писателите и обикновените грешници. Докато един блудник греши, греховете му остават само за негова сметка; но когато един писател тиражира блудни истории и тласка към разпътство читателите си, той ще е отговорен за развращаването на милиони хора. Затова говорим за отговорност към Словото. Писанието ни предупреждава, че на Страшния съд ще отговаряме за всяка своя произнесена дума. Колко повече ще бъдат отговорни и какви ли мъки очакват писателите, които лекомислено са се превърнали в проводници на греха?!