Съзнателно или поради интелектуална недостатъчност БАН вдига удобна топка за македонистите?!

Румен СТОЯНОВ

„Преводна рецепция на европейските литератури в България”, том шести, е издание от 2004-а на БАН. Съставители Боян Ничев, Ганчо Савов, Катя Йорданова, I част; Марин Жечев, Румяна Л. Станчева, II част. Внушителното (711 страници) книжно тяло поднася една загадка. Гръцката и кипърската литератури са обединени в едно цяло, онасловено „Гръцка и кипърска литература”, да, в едно цяло, макар и неравностойно в двата си обема: „Новогръцката литература в периода от края на ХIХ век до края на ХХ век и нейната рецепция в България” (с. 377 – 479), над сто страници, и „Кипърска литература”, страници седем (480 – 486). Ето как започва вторият обзор: „Гръцката и кипърската литература са част от литературата на гърцизма или казано по-неутрално, част от литературата на гръцки език, създавана за по-дълги или по-кратки периоди от време в различните части на света”. Виждаме, че две отделни по държавен белег книжовности стоят под общ знаменател: езиковия.

В „Македонска литература” (с. 251 – 268) Ганчо Савов пише: „При родствени литературни езици като нашите, когато степента на разбираемост е висока (...)”; „Но не всички успяват да се справят с лексикалните трудности на нормативния македонски език и се случва да попаднат в т. нар. „преводачески капани”, каквито при толкова близки езици са омонимността, полисемността, фразеологията и пр.”; „Макар смисълът на един прочетен македонски текст да е, общо взето, съвсем ясен, се оказва, че множество понятия, думи, термини са непознати и без знания за езика (...)”. Прочее македонисткият е различен, самостоятелен език.“

През 1978 Институтът за български език дважди огласи официално становище, в бр. 1 на списание „Български език” и с отпечатъка „Единството на българския език в миналото и днес”. Институтът постановява, че язикот е „писмено-регионална форма на българския език”. А в прежде упоменатия том излиза, че тя е обособен, самостоен език. Кое от двете твърдения е вярно: че македонски език няма, че той е писмено регионална форма на българския (1978 г.) или, че той е равноправен език? Мигар и двете? БАН не е изказвала мнение, признаващо скопската разновидност за някакъв език вън от българския. Тоест, изложеното през 1978-а е в сила и понастоящем. Тогава как да разбираме гледището, няколкократно застъпено в „Македонска литература”? Че БАН е била отбой спрямо от нея постановеното за „писмено-регионална форма”? Че подхожда към тъй важния за България въпрос използвайки несъстоятелния подход и вълкът сит, и агнето цяло? „Македонска литература” е творение на Ганчо Савов, БАН споделя ли неговото лично разбиране на часто лице? Ако да, значи Институтът за български език опровергава своя труд „Единството на българския езки в миналото и днес”. Ако не, защо е допуснал такова очебийно противоречие?

За да сме наясно: според БАН има или няма македонски език? Ние данъкоплатците издържаме БАН и неговия Институт за български език, те са държавни учреждения и сме в пълното си право да ги питаме: има или няма македонски език? А те, БАН и Институтът, са длъжни да ни предоставят точен отговор.

И друг въпрос един възниква: защо книжовностите на две държави, Гърция и Кипър, са разглеждани - върху езикова основа - заедно, а при съвсем същите обстоятелства книжовностите на две държави, България и Македония, са разглеждани по отделно? Мигар тая разподобеност не признава, утвърждава самостойността на язикот? Тоя двоен аршин не е ли вредоносен за България? Не подкрепя ли нейната хищна и окървавена ограбеност? Не я ли превръща и в самоограбеност? Не отрича ли БАН „Единството на българския език в миналото и днес”, застъпено от БАН?