Как се опорочава литературният живот в Ръ Бъ

Петър МАРЧЕВ

Конкурсът за Роман на годината е нещо добро. В началото на това хилядолетие моя милост публикувах в „Литературен форум“ статийка със заглавие „Националният литературен процес чака своя Гарибалди“. Идеята ми беше, че парцелираната съвременна българска литература има нужда от един национален конкурс, в който да се съизмерват постиженията на българските

белетристи. За щастие, няколко години след това преводачът Едуард Вик /който имаше вземане-даване с българските правителства/ реализира тази идея. После щафетата бе поета от Националния дарителски фонд „13 века България“. Дотук – добре.

През този уикенд, обаче, се заформи порядъчен скандал, свързан с тазгодишното издание на конкурса. Роман на годината стана „Вулкан“ на Алена Алексиева, която получи приза в петък вечер. На следващия ден две литераторки констатираха, че нещо с регламента и със състава на журито на конкурса не е твърде наред. Несъответствието с правилата посочи първа Веселина Седларска. След нея и проф. Амелия Личева посочи проблема: доц. Борис Минков, който е редактор на романа, е и член на журито, което е нарушение на устава на фондацията.

В резултат на тези разкрития, лауреатката Елена Алексиева обяви, че отказва наградата:

"Не намирам в себе си морални основания да приема избор, направен по този начин, и отказвам наградата!"

Авторката обеща, че утре, в понеделник ще съобщи решението си на ръководството на Фонда.

Важно е да чуем и мнението на издателя Манол Пейков /издал и романа „Вулкан“/: „Гафът е безспорен – и е изцяло в градината на организаторите. Тъжната истина е, че 85% от литературния ни живот работи и м е н н о така /по принципа „ти на мене, аз на тебе“ – б.р./. Поради което тревогите (и произтичащите от тях подозрения) на широката публика са напълно естествени. Което – пак казвам! – прави пропуска на организаторите (които трябваше да отстранят доц. Минков от журито, след като самият той не се е сетил да си направи отвод) още по-сериозен (защото нанася удар не само по техния, но и по неговия авторитет). Не само тази награда, но и българските литературни награди като цяло трябва да се организират с повече разгласа и несравнимо повече прозрачност.“

 „Макар идеята зад пазенето на журито в тайна до последния момент да ми е пределно ясна (а именно – да бъдат предпазени членовете му от външен натиск), практиката през последните няколко години показва, че в нашата среда този модел просто не работи – защото извиква у широката публика чувство за някакви неясни задкулисни игри, което (дори да няма нищо общо с истината) компрометира въпросните награди и снижава техния авторитет.“ – отново М. Пейков.

И накрая, за да бъде пълно удоволствието на четящата публика, нека видим кой кой е в журито на 13-ото издание на „Роман на годината“: проф. Милена Кирова (председател), проф. Пламен Дойнов, проф. Мюмюн Тахиров, доц. Борис Минков и д-р Яница Радева.

/Тук трябва да декларирам, че не съм участник в конкурса, тоест нямам пряк интерес от случващото се./

И така, да започнем с представянето на председателката на журито с помощта на Уикипедия: „проф. Милена Георгиева Кирова е българска литературна критичка, университетска преподавателка, феминистка. Тя е председателка на Българската асоциация на университетските жени. Пише и преподава в областите българска литература (основно нова българска литература, но и съвременни автори от края на XX и началото на XXI век), женско писане (в българската литература), феминизъм и библеистика, феминизъм и психоанализа. Милена Кирова е дъщеря на българския литературен критик проф. Георги Марков, преподавател в Софийския университет по марксистко литературознание.“

Тоест, какво?

Никакъв шанс за мъжете белетристи! В съвсем краен случай би могло да се очаква снизхождение към някой кастрат...

Втори в списъка е проф. Пламен Дойнов. Според Уикипедия, „той е български поет, драматург, литературен историк. Пламен Дойнов е роден на 10 април 1969 г. в Разград, Лудогорието, в семейството на поета и общественик Иван Дойнов. Завършва ЕСПУ „Васил Коларов“ в родния си град, а след това история и културология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“…“

Тоест, какво?

П.Д. не е нито белетрист, нито литературен критик, което предполага, че оценяването на произведения от романовия жанр за ректора на НБУ не е по-различно от играта „Тука има, тука нема“.

Трети е Мюмюн Тахир/ов/. Професор от Библиотекарския, известно масонско свърталище. Да, той е писал разкази, даже е лауреат на наградата „Дядо Йоцо гледа“.

Тоест, какво?

Присъствието му в това жури е следствие от някаква врътка в статута на наградата – вероятно проф. Тахир/ов/ е от квотата на СБП. Същите, които получиха уртикария вследствие „Букъра“ на Господинов.

Но нека спрем дотук…

Всъщност, темата има продължение – бургаският автор Иван Сухиванов обяви следното: „Като член на журито на националния конкурс "Христо Фотев 2024“, повдигнах въпроса за конфликт на интереси. А именно: председателката на журито на конкурса Аксиния Михайлова е редактор на стихосбирката на лауреатката Ина Иванова, друга членка на журито е редактор на книгата на К. Ангелова, също наградена“.

Топката остава у Община Бургас, организатор на поетичния конкурс.

Ако трябва да цитираме българските катаджии: „К’во правим сега?!“