Престрашаване. И мяра. За почтеност

Петър МАРЧЕВ

„Без мен“. От прима виста заглавието ми прозвуча сантиментално, до суицидност. После, когато пребродих десетки страници, разбрах, че точното заглавие всъщност е такова: „А, без мен!“ Тази книга е едно неспиращо дистанциране, отричане на авторовото Аз от преструвката, от фалша, от страха, който изпотява дланите. Думата, която

изразява същността на новата книга на Стефан Иванов е ПРЕСТРАШАВАНЕ. В реалния ни живот смелостта е патология, нормално е да се страхуваме. За всичко и от всички. За да победиш страха си, е нужно изключително усилие – на духа, на волята. Да принудиш краката си да се изправят, да прекосиш автобуса, да отидеш при нацепения батко и да му кажеш да си спре отвратителната чалга. И после с изумление да установиш, че Голиатът на страха май не е толкова страшен. И е победим.

„Без мен“ е престрашаването да наречеш нещата – възторзите, ужасяванията и депресиите - с истинските им имена.

„Без мен“ е книга, която прегръща със своите страници. Но не всеки, о, не всеки! Тя е като прокрустово ложе: ако си точно по мярката ѝ – разперваш длани и се грееш на огънчетата, които припламват между колите ѝ. Ако си маломерен или извънгабаритен /спрямо нея/ следва разминаване. Но така е с всички книги.

Сега виждам, че на задната корица Марин Бодаков /царство му небесно/ е назовал със същата дума /прегръдка/ усета си за „Без мен“. Използвам това съвпадение, за да кажа няколко думи за Марин – спомням си го от една юнска нощ, под звездите на Долината на розите, в енинския двор на Силвия Чолева. Говорихме, пихме каквото имаше на масата… От тази нощ съм го запомнил такъв: човек, с когото е приятно да говориш, но не е тягостно и да помълчиш. Хрисим, кротък, но не и овчедушен. И проницателен – спрямо книгите и текстовете, предполагам – и спрямо хората. И талантлив, негръмогласен поет, с незабравима образност. Защо изговорих всичко това? Защото Марин и Стефан са свързани с дългогодишно приятелство, а това е възможно най-силната препоръка за поета и човека Стефан Иванов. Ако не сте забелязали – в един момент всеки от нас се превръща в своего рода духовен аватар на най-добрите си приятели.

В заключение: „Без мен“ е силна книга. И доказателство, че Почтеността не е изчезнал вид.

„Без мен“ е важна книга. Написана от порасналия Малък принц, който носи рижа брада.