Защо, аджеба, „уредникът“ стана „куратор“?!

Румен СТОЯНОВ

По време на блажения соц дядо Зигмунд, дорде не речеш Фройд, бе яко недолюбван у назека и въопще у иженарицаемия източен багер, извинете, лагер, оглавяван от самсия SSCP. Как нямаше да го сполети въпросната нерада участ, щом според оногова доктора не борбата класова била важнейшият двигател на човешкия напредък, а междукрачните ни тръпки. Кой си ти,

мъдро думаше Партията, че ще мътиш с някакви си подсъзнателни въжделения = възжелания умовете на трудещи, трудещки се, които трябва непоколебимо да вярват в Маркс-Енгелс-Ленин-Сталин и в тяхното всепобеждаващо учение? Славният и героичен 10-и изрина купища дотогавашни възбрани, та до завчерка люде с идеологически наочници прозряха истини, чак правдини. Разметено, разчистено бе пространството обществено и тъдявашници, тъдявашнички взеха целенасочено или непреднамерено да фройдясват. Ето примери.

Знаехме думата уредник (на изложба), ясно и точно указваща той какво прави. Но внезапно екна и веч не секна буквосъчетание до тогава непознато, нам нечувано и невиждано: куратор. Върши досущ каквото внезапно изпадналия в немилост уредник, когото слетя своего рода клинично-словесна кома: вече никой никога не поменава това съществително, внезапно изпаднало в немилост, върху му легна неписана възбрана, службата му бе поета от спасителя-куратор. Овцеството си отдъхна с облекчение: пак ще има изложби художествени, това е важното, дали ще казваме уредник или куратор, все тая. Не съвсем. Истинският фройдист, свикнал да ровичка/разгадава потайности во дебрите изподсъзнателни, би дал следния ответ. Словото „куратор“ отприщва придумка* досежно мъжки полов член, което пък обяснява как тъй уредници, уреднички от растящия брой полове охотно и тозчасно гушнаха/възлюбха понятийния дошляк, удостоен с нещо непосилно за нявгашния „уредник“ - той в най-добрия случай напомня ред, подреждане, подредба, подреденост, порядък, няма и намек за тъй въжделяното онождане, таквозяне, креватно приключение. Особа от явно или предполагаемо женски пол изрече ли „аз съм куратор“, звучи преносно: с тия му три начални букви препраща към щастие креватно.

Задълбочавам по-надолечка и по-навътречка: бивша уредничка родена е момиченце, ала от как се помни ще ѝ се да бъде момченце, момче, юноша, момък, мъж, годеник, младоженец, съпруг, но всички тия съкровени мечти, копнежи, блянове остават пренебрегвани, потулени, подтиснати, обаче щом тя звукоучлени „съм куратор“, пол не менка, но пак е дружко, ласкава, топла тръпка лазва ѝ се по снагата и средата, ако ще за миг стрелва се през ума и най-паче сърцето иначе непостижимото: мъж съм! Същото вълнуващо изживяванийце осенява ужкимен мъж, предпочитащ общувка с нечия междукрачна висулка.

Не само при горния двоен случай виждам задействан фройдизъм в родната изказност. По скорострелно демократясали, чак демокретенясали продавачници няма да зърнеш предишното мамливо намаление, мъдри се „акция“. В нея подозирам, че двете челни букви по фройдистки напомнят за очакван (полов) акт, будят умилни спомени, което пък обяснява защо бе осъществена подмянката. Ей, що яка е силата на словото: буквета двенки, ак, но те обясняват промени в мисленията лични, а и обществени: по-хубаво е да си въобразяваш нещо хубаво, отколкото нищо.

Имаме рой нашенки: успоредица, успоредност, успореден, успоредно, зауспоредявам, зауспореден, зауспореденост. И тях низвергнахме, тоже по внушение фройдистко, та възприехме паралел, паралелно, паралелност, паралелизъм. Нихното предпочитане дължи се на първите им четири знака: они равнозначат именно с мангизи, та изречеш ли паралел и производни, все едно рукнат ти в джобето левове, евра, долари. Не го, уви!, пълнят, ала все пак драго ти е на снагата, че за тях напомнят, красива и безплатна себеизмама.

От десетилетия къде седнем, къде станем, денонощно и нощнодневно все говорим, пишем за европейски стойности, ценности, безценности и прочие с дълго многоточие. Па ме гложди умишление, чак подозрение: да не би подсъзнателно вместо европейски да усещаме, чувстваме еврогейски? Тъй ако е, нима Европейският съюз ще преименова себе си на Евро гейски? Ако съдим по джендърството, джендърщината, джендърясването, джендърките, джендърите, които брюкселскиите мъдреци настъпателно и неотклонно стопанисват и налагат, тоя знаменателен ден скоротечно приближава, нека изпреварващо си го честитим!

------------------------

* На български - асоциация.

Текстът е предоставен от автора проф. Румен Стоянов специално за портал "Гласът на България"!