Твърдение на проф. Ото Кронщайнер, припомнено ни от проф. Румен Стоянов

ШЕСТОДНЕВ

Думата е вуйна. Обаче както множество други нашенки тя също редее: при острата липса на второ дете от къде ще идват бъдещи вуйни? Ала да не изпадам в неради мисли. Обичайната звателност гласи вуйн о. Чувал съм обаче и вуйн е. Защо? По/д каква причина? Може би случайност? Да не би прищявка, своеволие? Не вярвам, позволявам си да съзра инакво обяснение. 

Съпоставяйки двата облика, вуйн о и вуйн е, става ясно, че с о звучи по-твърдо и обратно, е внася мекота, ето защо човеци, притежаващи по-голяма усетливост към прекрасните тънкости на езика нам насущний, доловили, че с необичайното краесловно е изразяват чувство по-обичливо спрямо родственицата и наместо вуйн о изричат вуйн е. И като сравнявам звученето на двата почти еднакви словооблика намирам подмянката за напълно успешна.

Говорейки за тая уместност, ще припомня, че съм тоже присъствал как жена се обръща към своя рожба не с чед о, а чед е. Явно сред българите има люде свише обдарени да притежават изискана езиковъзприемчивост и, без дълбокоучени езиковеди, па дори бидейки безписмовни, знаят как посредством един звук (е) да изразят по-съкровена нежност.

Носят ми радост и упование такива ситни откритийца, ибо в тях моя смиреност виждам, за кой ли път, изненадващи, красиви потвърждения на тъй високата оценка, нам дадена от проф. д-р Ото Кронщайнер: „Българският е един от най-богатите и най-интересни езици“. Тя идва презаслужена и трябва задължително да стои в началните ни учебници по словесност, уви, там никаква я няма, както още по-малко я има в националното ни себепознание.