
Изкуство или евгеника, социализъм и невежество?! За постановката „Оръжията и човекът“
Красимира ЗАФИРОВА
Народният театър „Иван Вазов“ се кани да представи пиесата на Б. Шоу „Оръжията и човекът“ под режисурата на Джон Малкович през ноември. Но да видим кой е Джон Малкович – американски киноактьор, продуцент и режисьор от хърватски произход, носител на награда „Еми“ и номиниран за куп награди. От друга страна, пътят му е белязан с куп скандали
във Франция, Англия и другаде, плод на агресивния му характер. По мнението на някои негови критици, той се мисли за изключително остроумен, а всъщност е просто хашлашки предизвикателен и никога не достига до по-голяма дълбочина от локвата на цинизмите.
А кой е Б. Шоу? Той е виден ирландски писател – драматург, есеист, театрален критик, общественик и пътешественик. Носител на Нобелова награда за литература.
Шоу е известен с изключително острия си език, като строг критик на викторианското общество. В същото време той е защитавал теориите на Маркс и Енгелс за класите. Известно време е привърженик на евгениката – идеята за /физическото/ унищожаване на низшите прослойки и хората, които с нищо не допринасят за съществуването си, което е било свързано с неговите социално-политически възгледи. Хитлер се учи на практическа евгеника именно от тях. Шоу поддържал СССР и открито застава на страната на Сталин и Трофим Лисенко.
И той като Малкович се мисли за много остроумен, а и минава за такъв. Не може да се отрече, обаче, че неговата „локва“ е с една педя по-дълбока.
Какво представлява пиесата „Оръжията и човекът“?
Самият Шоу пише в дневника си: “Оръжията и човекът” е почти готова, остава само да се ситуира мястото на действието. Търсех война за основа. Е, аз съм абсолютен невежа по отношение на историята и географията, така че пообиколих приятелите си и ги разпитах знаят ли за някои войни.“
Т.е. пиесата е написана не за конкретни някакви народи, а просто като критика на определени нрави и търси към какво действително събитие да я прикачи, за да послужи това като „предупреждение в бъдеще да не омаловажават неговите исторически дирения”, както самият той пише на театралния критик Уилям Арчър. От тази кореспонденция разбираме, че тук има момент на негов личен комплекс, заради критически обвинения, че текстовете му са далеч от реалността.
Та значи, съзнавайки своето невежество по отношение на историята, Шоу се консултира с „приятели“ и се спира на кого? Спира се на социалиста Сидни Уеб, също горещ привърженик на евгениката, както и на живеещия по това време в Лондон руснак социалист Еспер Серебряков, който кой знае защо настоява да остане анонимен консултант (по признанието на самия Шоу в кореспонденцията му от 1925 г. с писателката Анна Каменова). В писмото си от 21.01.1925 до Анна Каменова, Шоу пише: „Оръжието и човекът“ бе написана с празни места за имената на действащите лица и мястото на действието.
Та така се появява пиесата „Човекът и оръжието“. Тя е резултат на няколко нелепи обстоятелства:
1. Пълното невежество на Шоу по отношение не само на историята, но на практика и на собственото му време, в което живее.
2. Лошото обкръжение на Шоу, състоящо се предимно от социалисти и крайни мизантропи, на които обаче той има пълно доверие.
3. „Консултантите“ му са в най-добрия случай също толкова невежи, колкото него, а в най-лошия – явни защитници на интересите на Великите сили, които от самото начало не гледат с добро око на възмогването на новоосвободената балканска държава.
В резултат на това Сръбско-българската война от 1885г, която е изцяло плод на необуздания сръбски шовинизъм и се характеризира с изключителна жестокост и наглост, в пиесата е обърната наопаки и човек едва ли не остава с впечатлението, че не Сърбия напада България и воюва с жени и деца при Сливница, а че е станало точно обратното. Случващото се днес в Украйна е пример за същото изопачаване на фактологията: агресорът се представя от определени хора като жертва.
Не мога да гадая какви са точно подбудите на Малкович да настоява да постави точно тази пиеса, и то точно в България, но няма как човек, макар и само с най-бледи следи от разум, да си помисли, че това е с цел да направи комплимент на страната-домакин.
А пък приелите това предложение остават изцяло извън обсега на личните ми представи за изкуство, истина, чест и достойнство.
-------------------------------
Заглавието е от редакцията
