Нова книга издадоха проф. Иван Танев и д-р Мариана Минкова

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Нова книга издадоха старозагорските учени проф. Иван Танев и д-р Мариана Минкова. За казанлъшката публика двамата изследователи са известни с изненадващата, но обоснована теза, че днешен Казанлък е фактическият приемник на средновековния град Крън. Сега учените са обърнали взор на Изток, където чрез метода на езиковата археология откриват прародината на древните българи. Ето как те са представили вкратце своя забележителен изследователски труд чрез увода към него:

Днешната представа за произхода на древните българи – прабългарите, създали българската държава и съставлявали поне 30 % от нейното първоначално население - е твърде бледа и фрагментарна, изпълнена с недоказани хипотези и произволни догадки. Историците таяха надеждата, че най-после ще се намери документ или археологически паметник, който да проясни проблема. Уви, изглежда процесът на унищожение е бил безмилостен. Но ние мислим, че сме намерили такъв „документ” или „паметник”, при това на най-неочакваното място – в самия български език и диалекти, които за щастие все още не са унищожени.

Ние забелязахме, че доста български, старобългарски и прабългарски думи имат пълно копие в иранските езици, но с малка промяна: на звука „Д” в иранските думи съответства звука „Л” в българските. Това е пример за известната на лингвистите Д > Л звукова промяна, настъпила в определен вид източно-ирански езици, така наречените сакски езици, няколко века преди новата ера. Тази звукова промяна или закон е толкова характерна и специфична, че може да служи като „лична карта, паспорт” за народа, който е неин носител. От тук ние предположихме, че древните българи - носителите на тази звукова промяна - са били сакски народ, т.е., саки – източни скити. На второ място, като приложихме Д > Л звуковата промяна в обратна посока ние възстановихме (дешифрирахме) истинските названия на два от трите прабългарски народа – сегели и берсили. Така, названието сегели стана согди, а берсили – барсиди, т.е, ферганци. Съгласно Теофилакт Симоката (който е писал в VII в.), че третият и най-важен прабългарски народ – оногурите идват от държавата Уструшана, за която се знае, че се е намирала точно между Согдиана и Фергана. На трето място, историците знаят, че и трите съседни народа – согди, уструшани и ферганци са били саки. Така, нашата идея се оказа изпълнена с вътрешна логика и хармония, което е присъщо на всяка една правилна научна представа. В добавка, в книгата сме цитирали около 15 допълнителни доказателства от други автори и други документи за правдивостта на нашата идея.

Държавите Согдиана, Уструшана и Фергана са съществували от VI век пр.н.е. до към VI век в района между средните течения на реките Сър даря и Аму даря. Там се намира високата планина Имеон (Имаус), в древността известна като планината Белар, до скоро като Белур таг. Днес районът, където са обитавали древните българи (княжеството Бургар) се намира в Централен Таджикистан и се нарича Фалгар (на английски Falghar, на руски Фальгар). Главният град на този район от древността до 1955 г. се наричал Фалгар, но после е преименуван на Айни, на името на таджикистанския революционер, поет и учен Садриддин Айни (1877-1954). Друг важен град в княжеството Булгар е Багкат („Божи град”), който за щастие не е преименуван. Същият хронист Т. Симоката пише, че оногурите построили град Багкат, а сега се знае, че този град е построен през 530 г. пр.н.е., когато известният персийски цар Кир Велики бил на война с масагетите, но бил убит от тяхната царица Томира.

Нашата идея позволи да обясним преселението на древните българи като част от известното преселение на аланите и други източно-ирански народи от тяхната прародина към Кавказ в началото на новата ера. На второ място, тя позволи да се обяснят всички особености на прабългарската религия на Кавказ и на Дунава. Тази религия е толкова сложна и противоречива, че историците се опитват да обяснят само отделни нейни страни при това по традиционни начини, характерни за съвсем други народи, т.е., неправилно. Напротив, паралелите на прабългарската религия с религията на саките се оказа пълна, а особеностите на сакската религия са отдавна посочени и обяснени. Днешните таджикски историци наричат тази религия „бяла религия”, т.е., религия на светлината (Слънцето, бог Митра).

Новите данни и резултати, приведени в книгата потвърдиха и допълниха нашите предишни публикации за етнонимите българи – оногури – ванандари и посочиха времето и причините за тяхната поява. Посочено е, че на мястото на предполагаемата прародина на древните българи – Уструшана, днес все още има много следи от тяхното древно присъствие, включително и такива, които са описани от други автори. В книгата са приведени убедителни данни за възможния библейски произход на името Авитохол – първия „епонимен владетел” на българската държава на Кавказ. Приведена е една примерна картина на народите, доведени от Аспарух на Балканите и къде всеки един от тях може да е бил заселен. Приведени са и нови, научно обосновани хипотези за произхода на народите (авари, хазари, савири), които се приемат за етнически и езиково родствени на древните българи, както и на чувашите.

За всички, проявяващи научен интерес към древната история на българите – приятно четене. Дано книгата бъде полезна и да предизвика размисъл, критика и нови идеи.