Писател е титла. Не всеки, който пише, издава и продава книги може да се нарече така…

ШЕСТОДНЕВ

„Романите на Коелю култивират страсти и похоти, придавайки им естетическа привлекателност и фалшива религиозна обосновка - това е основната причина за техния успех. Те са насочени към читатели на средно интелектуално ниво, които не са безразлични към философията, но не са чели нито Платон, нито Кант, и средните, околоцърковни религиозни хора,

които не одобряват тежките грехове срещу Бог и ближния, но също така не осъждат „живота за удоволствие“…“

Един от критиците на Коелю, Карлос Хейтор Кони, правилно отбелязва: „В края на вековете в човешките души се образува празнина. И, както винаги се случва, неминуемо започва да възниква гравитация към мистицизма, дори към магията. И тогава се появява нашият магьосник...”

Тоест, с магическия си подход към живота Коелю навреме влезе в мейнстрийм-потока на човешките желания и въжделения. Човечеството се разочарова от възможностите на научно-техническия прогрес и се втурна в мистика, езотерика и окултизъм. Това е и една от основните причини да продава милионни тиражи.

Едно е безспорно – имената на автори като Паулу Коелю никога няма да бъдат спрягани във връзка с Нобеловата награда. Но негови епигони се роят по целия свят. Поднасяйки на непретенциозната публика предъвкани банални „истини за света“, те продават огромни тиражи. Забележителното в българския случай е, че епигоните на Коелю са от женски пол. Някои ги наричат „писателки“. Но Писател е титла и не всеки, който пише, издава и продава книги може да се нарече така…

Ако имате желание, може да прочетете тази рекламна статия за българските „писателки“ ТУК