За българското участие в Троянската война

ШЕСТОДНЕВ

„Български имена от времето на Ахил – необясним феномен или дълго укривана истина?!“ С този драматичен въпрос започва поредната публикация на небезизвестния изследовател-любител на българската древност Павел Серафимов, известен и с прозвището Спароток, което би трябва да означава Спартак, според нашето скромно мнение и познания. Благодарение на

Свободата и Демокрацията, вече всеки може да говори и пише каквото иска, без да се страхува от цензура и преследвания. И тук въпросът не опира до това дали Павката е професионален историк. Българският Индиана Джоунс като е завършил „История“, та какво – и той постоянно открива ту селища на елфи, ту вампири-пигмеи, ту древни амфори от „Coca-Cola“… С две думи – живеем в пазарна икономика. Затова от наша страна само сме длъжни да отправим следното предупреждение: „Четете, но знайте, че някои четива могат сериозно да увредят менталното ви здраве“. Предупредени сте!

Български имена от времето на Ахил –

необясним феномен или дълго укривана истина?!

Павел Серафимов

Съвсем наскоро, благодарение на Издателство „Атеа“, българските читатели ще могат да се запознаят с едно уникално четиво. Заглавието е “Неразказаната история на Троянската война. Има ли българска следа в нея?”

Както можете да се досетите – следа има, и то не просто следа, реално описаното от Омир събитие принадлежи на историята на нашите предци. Книгата не е монография, а сборник. Аз съм един от авторите, а другите участници са Илиян Йорданов, Драгомир Желев и Андрей Киряков. За първи път четирима българи, поддържащи виждането за местните корени на народа ни, обединяват своя труд за общото благо.

Представени са важни, но подценявани дълго време исторически извори. Поднесена е и информация от трудове на известни лингвисти, благодарение на която става ясно, че населението на Елада по времето на Ахил Пелеев, а дори и по-ранни епохи, е говорело древен вариант на българския език. Най-ценното обаче остават изображенията на древни документи отпреди 3350 – 3250 години. На тези документи, с писмеността Линеар Б, считана от Харисън за Орфеева писменост, е представено не само името на Ахил в оригинален вид, но и имена, които срещаме на едно неочаквано място – Именника на българските владетели.

В сборника, на различни изображения са представени имената Ахил, Севар, Винех, Ерми. Едно е да се говори за дадени документи, но съвсем друго е да се покажат въпросните документи съдържащи български имена, регистрирани преди повече от 3000 години. Сега всеки, който желае да провери, може да го стори без проблем, а и да докаже на съмняващите се, че говори истината.

Малко по малко всички българи ще разберат, че историята ни не започва през 681 г, а поне 6000 години по-рано. Макар Троянската война да маркира края на разцвета на цивилизацията на дедите ни, все пак тя е важно събитие, а пък дори и след нея дедите ни успяват да докажат, че силата и дарбите им не са изчезнали.

Последната находка от Перперикон, която доказва, че нашите предци не са яли доматите с колците!

/поради простата причина, че доматите все още не са били донесени от Новия свят/