Мистър Плант от Led Zeppelin с новата си група Saving Grace пак пълни с лекота залите

Алексей ПОЛИКОВСКИ

Групата Saving Grace, състояща се от прекрасни музиканти, чиито имена не говорят нищо за никого, обикаля Европа. Те не са млади. Брадат китарист с мека шапка, дръпната назад, държи китара в огромни ръце, татуирани от рамото до китката със сини спирали на вечността; барабанистът с дълга коса, загладена назад и остър профил, поддържа ритъма,

така че пулсът да се ускори; с шал на раменете и акордеон в ръце, на ръба на сцената стои руса певица с чист глас. А между тях стои господин с набръчкано лице и грива на лъв, толкова значим, колкото и стоте века от миналото, стоящи зад него.

Това е Робърт Плант от отдавна несъществуващата Led Zeppelin, който пътува с новата си група от Италия до Финландия, навсякъде събира пълни зали и предизвиква дълги овации. Това не е същата развълнувана, наелектризирана публика, която някога се стичаше на концертите на Led Zeppelin, за да се наслаждава на колективен екстаз; сега хората седят тихо в креслата и мирно слушат речитативите и песните на човека, живеещ в света на Властелина на пръстените и древните уелски богове. У Плант ги няма предишна екзалтация и нарцисизъм. Как се е променил през годините този човек, който някога имитираше и заглушаваше китарата с дивия си глас и импровизирана поезия направо от сцената. Сега той е спокоен, достоен, уравновесен, не бърза; всичко е в черно - цветът на сдържаност и благородство; само сребърният пръстен на пръста му трепти и сребърните катарами на черните му островърхи обувки блестят матово.

Помним цялата му лудост. Спомняме си Плант с копринена риза, разкопчана до кръста (сега той си позволява да разкопчае само горното копче), помним пронизителния му вокал, който прорязваше уши и души. Беше гласов лъч, гласов хиперболоид. С уникалния си глас той разкъса тъканта на съществуването и наряза небето на парчета.

Спомняме си приятеля му Пейдж в снежнобяла риза с бухнали маншети на благородник от времето на Луи XIV и как изведнъж, сред грохота и трясъка на рокендрол концерт, изсвири на китара прелюдията на Шопен. „Какъв ужас!“ - възкликваха и възкликват почитателите на Шопен; и добавят: "Той е пиян!" Пиян или трезвен, какво значение има когато китарата му звучи пронизващо и ти внушава почти непоносими чувства?

Плант създаде Saving Grace преди Covid, но Covid развали всичките му планове. Групата отмени концерти и не се представяше на сцена дълго време. Сега той рестартира групата, концертният конвейер се завъртя отново. Телевизионният канал Arte вече засне концерта в Базел и го публикува почти изцяло (без две песни) в YouTube.

Музиката, която Плант композира, няма етикет. Не принадлежи към нито един жанр и не се вписва в никакви рамки. Пред очите ни се случва на живо тайнственото изкуство на синтеза, когато добавянето на щипка субстанция променя структурата на кипящата смес, превръщайки се в ново качество. Плант добавя няколко унции фолк, малко добър стар рок, зрънце испанска китара или шепа американско банджо към плътния, тежък звук на групата си. Понякога древните келтски викове се носят от вятъра. А Сузи Даян разпъва меховете на любимия си акордеон и плаващият му звук се наслагва върху акордите на акустична китара.

Сегашният саунд на мистър Плант е толкова ъгловат, че когато слушате, можете да усетите ръбовете и ъглите му с дланта си; това е старата, добре позната ъгловатост на Led Zeppelin, но звукът вече е лишен от предизвикателство и ярост, гняв и отчаяние. От един фантастичен бог на рокендрола, който сваляше звездите с гласа си, Плант отдавна се превърна в мъдър разказвач – като любимия си Толкин, който говори за хобити, елфи и други човешки животи.

Тези бавни музикални истории не се вписват във все по-ускоряващия се ритъм на съвременния живот. Събитията летят все по-бързо и по-бързо, светлините на живота се сливат в непрекъсната неразличима ивица, ужасът расте с истерия наполовина, общата дивотия чупи рекорди, но Плант не забелязва това. Той е излязъл от рамките и ограниченията на света. Той е сам. Той има собствено темпо. Той не иска да тича или поне да върви забързано, прекрачвайки локви, листа, отражения и впечатления - оставил е зад гърба си треската и гърчовете на живота. Той е преодолял типично човешките желания и мании – манията за успех, манията за слава и треската непременно да свършиш всичко. Той преминава през всяка своя песен на концерта, било то фолк песента As I Roved Out, било Move Along Train на незабравимия Левон Хелм от The Band или кавър на Нийл Йънг толкова бавно, колкото е необходимо, за да се потопи в себе си и да ви накара да се наслаждавате на всяка секунда от живота.

Мистър Плант е на 76 години. И е в страхотна форма. Извървял е дълъг път, изпитал е лудостта на съдбата, загубил сина си, познал е ужаса от срещата с Черното куче, преживял Кашмир, изкачил се сто пъти по Стълбата към Небесата, той притежава умение близко до магията. Музиката не е в състояние да прогони тъмнината, но може да осигури светлина – поне за един час концерт. Рейтинги и класации, шумът на времето и друга суета изчезват, когато мъжът в черно, с мощно лице, изсечено от бръчки, с лъвска грива и с магически пръстен на ръката, излиза на сцената и застава на персийския килим, разстлан пред него. Китаристът с обърната назад шапка, с обеца на ухото и брадато лице на Сократ докосва струните. Чува се звън. Чудото ще се случи сега…

---------------------

С посредничеството на „Новая газета“