Кога Институтът за български език, скрит зад скудоумната абревиатура, ще се сети за чистотата на езика ни?

Румен СТОЯНОВ

Криво да седим, право да говорим: най-вече три неща предвардили са ни да оцелеем като българи в отоманско/турското робство/владичество/съжителство/присъствие, траяло едва полухилядолетие: Православие, език, народотворчество. Роди се по милостта Му отроче, дали с пол мъжки или женски, то бивало кръщавано. А още преди месеца

шестия в майчината утроба оно прочувало за езика нам насущний, в мира сего проговорвало. И живеело с български носии, игри, песни, танци, обичаи, вярвания, обреди. По тоя начин Православие, език, народотворчество съставяли, макар и непреднамерно, своего рода спасително триединство.

Подир славния и героичен 10-и отново строим черкви, прицърквия (параклиси); в додатък непредвидимо избуя силно и прекрасно увлечение по всякакви народотворчески прояви, осъществявани от деца четири-петгодишни до стар(и)ци по над осемдесет лазарника. Двете прекрасни явления са напълно забележими, чак забележителни, а техният брой обнадеждаващо расте.

За жал, срам и позор - съвсем различна, чак противоположна, е ситуацията в говора ни мил: с лична и обществена немара обрекли сме го на изоставеност и пренатъпкване с готовляци/дошляци/навляци/вносляци/натрапници/чужбиняци/излишници. По тоя мерзък начин речниковия ни състав го скоротечно разбългаряваме. Уви, не преувеличавам ни капчица, още по-малко прашинчица: в продължение на 35 години, любомъдрий, да си чул за една единствена изява от порядъка на Кръгла маса, или нещо сходно, предназначени да разгледаме състоянието на родната ни реч в условията на глобалясалост + демократясалост - и какво да правим в нейна защита като върховна първоносителка на всебългарщината?! Това пълно и разобличаващо ни мълчане равнозначи с неотменимо провеждана политика за обезбългаряване. У нас изобщо няма дори намек за мерки, целящи да възпираме или поне осезаемо ограничаваме хищния наплив с обуквени вносотии. За да проумееш ти самият какво става на попрището езиково, помисли колко българоновици са ти попадали в последната година и колко чужбински, съотношението между тях необоримо сочи какво ще бъде оно след половин век. А понеже словесностга е неотменимо взаимопреплетена, взаимообоснована с душенагласата и умонагласата ни, става предварително ясно, че вървим към тяхното, сиреч нашето, северопоамериканчване, значи разбългаряване.

По тоя жизненоважен въпрос учреждения, чиито преки задължения изискват ясни, твърди становища, непроницаемо безмълвничат: БАН с неговите Институт за български език, Литературен институт, Министерство на образованието, Министерство на културата, университетски катедри. Също тъй постъпват и творческите съюзи /почти всички/, те дружно и себеразобличаващо си трайкат по щраусовски заврели глави в пясъка: щом няма възражения, значи няма проблем. Най-тежката вина пада върху Съюза на българските журналисти, понеже именно те най-осезаемо = решаващо, чрез осведомителните средства, налагат разбългаряването на говора ни мил.

Унизителното, все по-чуждосъставно положение на речника ни е сборувана последица от няколко причини, всички те наше доброволно и намвредно дело: пълна липса на държавна езикова политика; раболепно чуждопоклонство = чуждоугодничество; явен недостиг на лично и обществено достойнство; национално безродничество; мързелащина; тихомълко посевероамериканчване; безразсъдъчно модаджийство; снобщина. Някой някъде отлично знае, че мислене и език са неразлъчимо взаимообвързани, та посредством целенасочено и скорострелно променяне на словесността желае то бързо да напредва и в мисловността. По тая причина, опазвайки изказовата ни чистота, съхраняваме нашата културна самобитност, която скорострелно и себевредно погазваме; во главе с нея и самата дума „обозначеност“ не я щем - подлагачески, себеразобличително възлюбихме „идентичност“.

Как инакояче да обясним изобличителното отсъствие на каквато и да била противопоставеност? Никого ли не дразни мърхолевенето на изказността ни? Мигар Институтът за български език одобрява престъпното ѝ блатясване? Ако да, нека го обоснове научно пред обществеността; ако не, пак да излезе с постановка, но да си кюта най-безгрижно е, според мен, крещяща безнравственост! И съдейки но непроницаемото дълголетно безмълвничене излиза че: Институтът – безделничейки досежно защитата на езика (чети същинето + живеца) ни - тихомълком подкрепя зловредното обезбългаряване. Понеже чрез данъчните си отчисления учреждението издържаме го ние, имаме пълно право да знаем какво прави то за съхраняване впечатляващото ни словобогатстото? Ала искрено признавам, моя смиреност отдавна ответ не очаквам (ако иска/ше да го даде, кой му пречи, забранява?) и съвсем основателно смятам, че нямаме друг изход, освен: Да създадем Всенародно движение „Езиковъзраждане“. За тая високоблагородна цел трябва да образуваме инициативен комитет и неговите членове ще изработят необходимите устав и програма за действие. А ти, любомъдрий, се присъедини и други съмишленици приобщи кога видиш, че езиковъзрожденци започват своя/нашия поход за възпиране потопа с чуждици зловредници.

-----------------------

Бел. ред.  Преди всичко друго, Институтът по български език трябва да се справи със своето название, за да не звучи тъй просташки абревиатурата му, пардон – съкращението му – извинявай бачо Румене! Толкова ли е сложно да стане примерно Български езиковедски институт, а, дами и господа академици от БАН?