Заставяме децата си да учат възторжените богохулства на Гео Милев, а после им търсим кусури

ШЕСТОДНЕВ

Лошо нещо бил московлукът! Дваж по-лошо е комунярството. Защо ли? Ами защото даде алиби на всички обществени дегенерати, позволи на утайката да изплува на повърхността – и да се обяви за каймака на човешката популация. Кого от българите привлякоха идеите на Маркс и Ленин между двете световни войни? Всички паразити и лентяи,

обирджии, блудници и конекрадци. Ще вземем парите на богаташите, а жените ще бъдат общи! Ех, че сладко – как да не станеш член на БРП /к/?!

За жалост, принос към мерзките идеи, пуснали на свобода Червения призрак от ада, имат и някои талантливи хора с анархистични импулси, станали жертва на бесовския възторг и опиянение от кръвта и разрушението. Гео Милев е един от тях. Възприеман като невинна жертва, загинала мърцина само заради някакви стихове…

Всъщност, в този свят нищо не става случайно, а си има дълбока причинно-следствена обусловеност. Гео е безспорно талантлив поет, модернист, облъчен от нихилистичните „протестърски“ протуберанси на духа в следвоенна Европа. За беда, се събира с „лоши другари“. Другарува с известния анархист Георги Шейтанов, който се занимава с банкови обири и убийства, а в свободното си време пише по проблемите на изкуството. Яко, а?! Така си е мислел и Гео… и е вземал с охота пари за издаване на своето списание от Шейтанов. Да, парите са същите – от „ексовете“ /от експроприация/ на банките.

За финал – през 1946 година комунистите прогониха Бог от българското училище. И вече цели 80 години не Го пускат да се върне при децата. Но техният домашен любимец и байрактар на Червеното зло, все още е в учебниците по литература. Непоклатим!

БЕЗ

Румен СТОЯНОВ

В Гео Милевата стихотворба „Септември“ черно връз бяло е записано:

       (...)                                                                                                                            

с един скок

ний скачаме право в небето:

                           ДОЛУ БОГ!

         хвърляме бомба в сърцето ти,

         превземаме с щурм небето:

                                   ДОЛУ БОГ!

         и от твоя престол

       те запращаме мъртъв надолу

       вдън вселенските бездни

     беззвездни,

       железни –  

                           ДОЛУ БОГ!

             (...)

-       Без бог! Без господар!

                 (...)    

Из цялата българска словесна художественост, от векове навлязла в своето второ хилядолетие, няма по-възторжено богоскверни думи: поетът изрича трижди долу бог! И сякаш то е малка злохула, изписва я, за още по-яка подсилка, с главни букви. Негово право – и отговорност – е да твърди каквото ще, мое право е да изкажа свое мнение, както в настоящите редовце. Неочаквано, изненадващо, въпросните стихове имат обвръзка с джендърясвам, джендърясване, джендъри, джендърки, джендърчета, джендърщини, джендърщиници, джендърясваници, джендърявици и прочия полови премятаници. Защото: 

                                                                                „Мъж и жена ги сътвори“ (Битие 1:27).

Сиреч не друг, а Самси Бог, Всетворецът, Първосъздателят, Вседържецът, Всеповелителят е решил какъв да бъде полът на всекиго от човеците, а не по свое щение они да си го избиркат, менкат. И то ще рече, па каже: доброволната промяна в пола, широко разгласявана от джендърясващи подкокоросници и техни плиткоумни оделотворители, не е нищо друго освен точ в точ повторение на Гео Милевия кощунствен и греховен, стиховиден, трикратен зов, пръкнат в „Септември“: БЕЗ БОГ! БЕЗ ГОСПОДАР! ДОЛУ БОГ! Тоест: джендърщината, минаването от плътта на двуного мъжко в женско или обратно, е войнстваща богосквернота: не ми пука на дудука и куйрука, че Господ Бог е разпоредил какви да са половете, моят кеф стои над Неговата Воля, аз си го таманя. В Западн(ал)а Европа улави даскалетини убеждават дечиня по свое щение да стават от момчета момичета и от момичета момчета, пък защо не и двете в съвкупност, зер леснинко рипкаш в друг пол, мани го тоа бог, той ли ще ми каже.   Отричайки Го, заралията, видян с днескашни очи, е неволен предтеча на джендърското лъжемъдруване. Дето е рекъл оня: де го чукаш, де се пука.

Горното съвсем не е приумица моя: щом някой стръвно, войнствено отрича = низвергва (?) Бог, той целенасочено или несъзнавайки го, в крайна сметка, Боже опази, ратува за джендързаблудата.