Как д-р Радостин фон Мюнхаузен изобрети своя Супертоник R, убиеца на махмурлука

ШЕСТОДНЕВ

С трескаво нетърпение се добрах до лабораториите на Университета по хранителни технологии. Разполагах с всичко необходимо – литри млечни протеини и шепа самородно злато, което бях отсял от пясъците на Чая, Златната река.

Беше въпрос на технологично време да постигна устойчиви резултати.

Оле!

Изпробвах субстанцията първо върху себе си.

После върху верния си боен другар бай Фери и върху шампиона бай Пец.

Накрая – върху проф. Денев, моя научен ръководител.

Резултатите бяха супериорни, превъзходни!

Оле! Оле!

Така се роди моето велико откритие:

Супертоник R!

R като Радостин, R като Радост…

Мдаа, имаше и един малък проблем – като цвят и консистенция чудодейният тоник наподобяваше семенна течност.

Но аз превърнах мнимия дефект в ефект – добавих безвредна златиста боичка с микроперли и така се роди окончателният ми шедьовър:

Златен супертоник R!!!

Оформих дисертационния си труд и след месец го защитих пред многоуважаемата академична комисия по следния екстравагантен начин. Със средства от Университетския фонд за научни изследвания, развитие и иновации спретнахме чуден див купон из кръчметата на Стария град и Капана, стартирайки от „Алафрангите“. Компанията ни включваше уважаемата комисия плюс многоуважаемото ръководно тяло на Университета. Ядохме и пихме, като аз имах грижата да проследя консумацията на алкохол да бъде обилна и разнообразна: като се почне от квалитетни ракийки и анасонови напитки, бял кубински ром, кампарита и мартинита, отбрани вина с деклариран географски произход според сезона и индивидуалния вкус на всеки; маркови белгийски, чешки и немски бири, френски коняци, ромчета, ликьорни вина, ецетера, ецетера… За преместването ни от локация до локация отговаряха г-н Ферарио и Евридика. Нощта завърши с шеметен ректорски кан-кан в някакъв шадраван…

Разбира се, преди началото на купона всеки от участниците бе приел хубава доза от моя Златен супертоник R.

На сутринта, в 10:00 часа бе защитата на моя дисертационен труд на тема “Специфични каталитични процеси, оптимизиращи метаболизма на етиловия алкохол“. Цялата многоуважаема комисия бе в пълен състав, с ясни, грейнали лица и приповдигнато настроение.

Самата защита мина в шеги, закачки и взаимни припомняния на снощните ни подвизи, като за опресняване на паметта ни послужиха папарашки снимки и дописки в местния и централния печат, публикувани под рубриката „Оживление“.

Суперлативите се лееха като тропически мусонни дъждове, а оценката, която получи моята докторантура бе сензационна:

Превъзходен „7“, по шестобалната система!!!

Доколкото съм чувал, подобен прецедент е имало някога в Царство България, когато през 1937 година се родил дългоочакваният престолонаследник. Тогава цар Борис III разпоредил на всички ученици да бъдат повишени годишните оценки с една единица.

А обществените бани да работят безплатно цяла седмица!

Част VII.

Масон 23-а степен

Атомна подводница в Росенец

Подмосковные вечера

Триумфът ми беше безспорен.

Но, след като мина един еуфоричен месец, изпаднах в триумение – как да постъпя…

Най-силният импулс бе, разбира се, да се прибера по най-бързия начин в родното иглу. И да изтрия с помощта на моя Златен супертоник R тъгата на моята майчица.

Но, сияйните погледи на Академичния съвет ме притискаха да остана в Пловдив, да не разочаровам своите колеги от Алма матер. Притиснат от техните очаквания и сърдечни молби, организирах една полупромишлена инсталация за производство на супертоника. В резултат, след един семестър славата на Веселата Алма Матер напусна Пловдив и ареала и се превърна в национална сензация, осигуряваща добра прехрана на журналистите от таблоидите, а и от мейнстрийм-медиите…

От трета страна, станах интересен и за ъндърграунда, и по-специално за нарко-мафията. От групировката на Крушата ме натиснаха да организирам производство в нелегален подземен цех; предложиха ми цена като за 24-каратово злато. Но на следващата сутрин бях отвлечен от силоваците на конкурентната банда на Хамстера, които ме светнаха, че Крушата искал да ме изцентри, тъй като моят тоник вече гонел цената на розовия кокаин TUSI. Тоест – четири пъти нагоре!

Всичко това, освен че не ми харесваше и откровено ме плашеше, противоречеше кардинално на моето устроение като личност. Вероятно моят татко Райли Б. ми бе предал чрез гените и естествения си пиетет към Правдата и Свободата. Събиран от него с кървава пот на челото, заедно с памука из душните плантации край Мисисипи и оценен от плантаторите на отчайващите 35 цента за всеки 45 килограма памучна вата… Нещо повече, за нищо на света аз не исках да бъда част от плана на фелдмаршала на силите на мрака - Дукс Луцис Магнус. Затова се стараех с всички сили да предотвратя пускането на Златния супертоник R в масово производство, което би довело до погибелта на милиони човешки души…  

Докато кроях планове за паническо бягство, пред мен спря един черен правителствен Мерцедес-Бенц S-класа. Нямах избор, качих се на задната седалка… Оказа се, че славата ми е долетяла със скоростта на светлината до реално-мистичния център на властта в тая страна – мазните бивши ченгета от бившата Държавна Сигурност.

Бивша?

Ха-ха-ха!!!

Накратко – това бяха хора, на които никой нищо не можеше да отказва.

Заминах за София.

Станах масон от 23-та степен.

Направиха ме професор в Библиотекарския.

Пиех само най-квалитетни напитки.

Не се хранех, а дегустирах.

Имах достъп до най-елитните тайни публични домове в полите на Витоша.

Знаех предварително резултатите от парламентарните и президентските избори.

Пътувах по света, но никога сам…

Колко години минаха така?

Честно, загубих представа за времето…

Един ден ме предупредиха да си взема душ, да се избръсна и да остана на повикване.

Щели да ме представят на някаква много важна персона.

Важна-важна, колко да е важна – рекох си.

Важна, колкото президента на РФ.

Важна, колкото КГБ.

Ха наздраве!

&   &   &

Както е известно, якото пийване за руснаците има статута на религия, на национален спорт. Това с пълна сила важеше за предишния им президент – истински алкохолен богатир и рекордьор.

В сравнение с него, актуалният президент на РФ изглеждаше…

Скромен.

Добре де, в какво ме обвинявате?!

Че използвам евфемизми? Ами че кой трезвен представител на вида Homo Sapiens не ги използва? Това е задължителен елемент от естествения подбор при хората, не съм ли прав?

Но сега ще споделя нещо, от което ще добиете по-реална представа за президентската особа.

Привечер бях откаран в едно с нищо незабележително заведение, на име „Чевермето“. Претърсиха ме за оръжие, записващи джаджи и бръмбари.

И след малко в механата влязоха руският президент с жена си, последвани от домакините на вечерята – българският президент и съпругата му.

След като си съблякоха лодените, нашият помоли за внимание и под аплодисментите на присъстващите подари на Владимир Владимирович една сабя.

Стара руска кавалерийска сабя от царско време.

Сабята стигаше до гърдите на президента на РФ, въпреки високите му токове!

Да, беше доста унизително…

За да замаже гафа, Георгий Седефчович ме избута напред и ме представи като Българския Едисон, като Церемониалмайстора на Веселието.

С кристална чаша, пълна със златистия еликсир на моя супертоник, аз обясних вкратце принципа на действие и крайния ефект от своето изобретение.

После отпих глътка, за да демонстрирам, че не е отровен, а дори напротив.

Втори отпи българският президент.

Трети – Президентът на РФ…

На следващия ден бях извикан за конфиденциален разговор, по време на който ми бе направено предложение, на което бях неспособен да откажа.

След два дни се озовах на нефтеното пристанище в Росенец.

След като нощният мрак падна и се сгъсти достатъчно, морските води пред мен се раздвижиха и от тях изплува една атомна подводница.

Отворилият се черен люк ме погълна, за да отплавам към неизвестността…

Ха наздраве!

&   &   &

Изплувахме в руската военноморска база в Севастопол.

После ме качиха на борда на един военен хеликоптер и след три прекачвания се озовах в Москва.

Настаниха ме в къщата за гости в президентската резиденция.

Разбира се, първата ми работа бе да организирам производството на Златния супертоник R в количества, които да задоволят нуждите на руския елит от първия ешелон на властта.

После станах неотменна част от всички разпои на новия руски хайлайф.

Елцин бе отменил водещата роля на КПСС в обществото.

Но на овакантеното огромно празно място се бе намърдал КГБ.

Но, тези неща ги споделям само с вас, като ще ви замоля за кон-фи-ден-ци-ал-ност!

Ето едно мое златно правило, което съм нарекъл

Първи закон на Радостин fM за Екзистенц-философията:

Колкото повече знаеш, но по-малко говориш, толкова по-дълго живееш!

Накратко – аз се превърнах в екзотичното украшение на всички купони. Нещо като говорящ папагал с едни по-специфични умения.

Болгарчик.

Така ме нарекоха, макар аз да съм си чистокръвен американец.

„Курица не птица,

Болгария не заграница!“

Това бе задължителното заклинание, което ми рецитираше всеки от новото Политбюро, когато им бях представян. В знак на благоразположение.

После ме целуваше по челото.

След като изпробваха и се увериха в чудотворните качества на моя супертоник, всеки започваше да ми се подмазва, с надеждата да ме спечели за приятел.

Така се превърнах в душеприказчик на Политбюро и обслужващия го персонал.

Тоест, получих на тепсия всички страшни и срамни тайни на КГБ.

---------------

Откъс от романа „ТРАКТАТ ЗА РАДОСТТА или Изумителното околосветско пътешествие на Радостин фон Мюнхаузен“ на Петър Марчев; издателство „Ерго“, 2026

Ако си любопитен и искаш да знаеш

Дали опитите за кръстоска между човек и маймуна са били успешни?     

-   Поръчай книгата ТУК