Откъс от пророческия роман „Трактат за Радостта“ от Петър Марчев

ШЕСТОДНЕВ

   И така, привечер се натоварихме на джета в Пловдив и поехме курс към Албиона. След близо два часа полет се появиха стюардесите, с леко пребледнели лица; помолиха ни закопчеем коланите, да проверим аспирационните маски и да се приготвим за аварийно кацане.   В Цюрих!

Шура ми намигна

– преди да излетим, написал една заплаха за бомба в самолета, после настроил тролския си мейл да я изпрати след час и 50 минути, когато ще сме най-близо до цюрихското летище.

Нещо като внезапна спирачка в бързия влак…

Прекосихме прохладните пространства на цюрихската аерогара с възторжени подвиквания и възгласи, като абитуриенти, прекрачили за последен път травмиращия праг на своята гимназия. Бяхме очаровани от усещането, че Светът е не по-голям и не по-сложно устроен от едно кубче на Рубик /в случая – сферично/, което с малко повече сръчност и тарикатщина можеш да си го подреждаш по свое усмотрение.

Не беше време за сън, макар натрупаната умора, мракът и сочният алпийски влажен въздух да предразполагаха към заслужена почивка в ароматна постеля.

Беше време за запознанство с този забележителен град, по-точно – с духа на неговия ъндърграунд. Като едни заблудени нощни пчели, или по-скоро като комари прелитахме от заведение в заведение, засмуквайки нови алкохолни вкусове и градуси, усмивки през рамо, коси погледи, екстази, запознанства в полет с мацки, пияндурници, сводници, меки китки, дилъри на дрога, слушалки на ченгетата…

В един момент се озовахме пред знаменитото Кабаре „Волтер“, родилния дом на дадаизма.

- А ты знаеш, Радастин Фонович, что наш капут Володя Ульянов тоже играл здесь на балалайке? И даже написал здесь целую поэму?! – Шура изпсува ярко и запомнящо се, като въздушен ас, изпълнил двоен лупинг, тоно и „примката на Нестеров“ пред очите на затаилата дъх публика.

В следващия миг моят спътник онемя – пред очите ни на жълтата стена се кипреше солиден бронзов барелеф на Ленин!

Това беше върхът… Демокрацията е хубаво нещо, но толерантността ѝ към изпълненията на всякакви откачени надрусани левичари, представящи се като неодадаисти или окуписти – това определено е автоимунно заболяване…

Без да каже и дума, Шура извади от куфарчето си черен спрей и нарисува под барелефа чифт женски гърди и добре окосмен женски полов орган…

Събудих се с някакво странно чувство, къде бях, как бях попаднал тук?!

Шура още хъркаше върху една черна мраморна плоча… На друга, вертикална плоча бронзови букви в готически шрифт изписваха:

James Joyce

Ококорих се и се надигнах.

Аз пък бях спал в нозете на може би най-успелия русчуклия, нобелиста Елиас Канети.

- Надявам се писателският талант и литературната слава да не са заразни! – пошегувах се, докато будех Шура. – В противен случай, резиденция Ново-Огарево ще се окаже тясна за двама литературни титани…

Моят ангел-охранител и настоящ партньор в тази свръхважна шпионска мисия се надигна и посегна към недопитата бутилка френско шампанско.

Ха наздраве!

&   &   &

И ето ни на „Paradeplatz“ 8, хлътнахме в туловището на основния офис на Credit Suisse.

Без някакви особени затруднения намерихме и отключихме сейфа с код CSZ Q4 12081904 PSP.

Както и можеше да се очаква, касетата на сейфа бе натъпкана с 1 /един/ кубичен метър златни, брилянтни, рубинести, сапфирени и прочие бижута, съдинки и регалии от Руската империя.

Най-отгоре имаше един възголям стар хартиен плик.

На него бе изписано с подчертано женствен, калиграфски почерк и тъмно мастило:

Пророческое завещание нашего отца Гр. Распутина

Шура не се двоуми. Взе плика и заключи отново сейфа.

Очевидно, заръката на Началството бе такава.

Разбира се, че отворихме писмото с откровенията на Распутин на водна пара, прочетохме го и пак го залепихме.

Какво може да очаква един сериозен човек от Гришка Распутин?

Всякакви откачености… плюс секс.

&   &   &

„Тъмнината ще се спусне над Петербург. Когато името му бъде сменено, тогава империята ще свърши.

Когато прегръщам царя и царицата, момичетата и цесаревича, настръхвам от ужас, сякаш прегръщам мъртъвци. И тогава се моля за тези хора. Моля се за императорското семейство, защото сянката на дълго затъмнение пада върху тях.

Виждам велико бедствие за Русия и планини от трупове, сред които ще бъдат телата на великите херцози, а водата в Нева ще бъде оцветена с тяхната кръв.

Ако бъда убит от обикновени разбойници изсред руските селяни, цар Николай не трябва да се страхува за съдбата си, а потомците на Романови ще царуват сто години и повече.

Но ако убийството ми бъде е извършено от дворяни – роднини на царя – тогава бъдещето на Русия и императорското семейство ще бъде ужасно. Благородниците ще избягат от страната, а роднините на царя няма да са живи след две години.

Братя ще въстанат срещу братя и ще се избият помежду си.

Когато времената наближат до бездната, любовта на човека към човека ще се превърне в сухо растение...

Земетресенията ще стават все по-чести, земите и водите ще се отворят и ще погълнат хората.

Ще се родят чудовища, които няма да бъдат хора или животни.

Три гладни змии ще пълзят по пътищата на Европа, оставяйки след себе си пепел и дим... Времето на мира ще дойде, но светът ще бъде оплискан с кръв. И когато два огъня угаснат, третият ще изгори пепелта.

Няма Русия, няма Украйна, няма Беларус – има Святая Русь.

Близо век ще страда народът, докато изкупи тежките си грехове. Но като изтече срокът на наказанието, отново цар ще седне на трона.

Руската империя пак ще осияе света, а под нейния скиптър ще бъдат и всички славянски народи…“

Дай на един редови злодей да прочете подобни сладко-отровни думи и той се превръща в окрилен маниак, в нов месия с мисия.

Предадохме старинния плик с надпис „Пророческое завещание нашего отца Гр. Распутина“ на нашия патрон – Негово мракобесничество Н. Патрондашев.

И той засия…

Как и кога ще завърши войната в Украйна?

И това ще научите от пророческия епос "ТРАКТАТ ЗА РАДОСТТА"