Русия като безмилостна илюстрация на фройдисткия нагон към смъртта

Ян ЛЕВЧЕНКО

   Русия на Путин е терористична държава. Тя отдавна се движи само от повишаване на залозите в една демонстративно нечестна игра. Тази игра има смъртоносен изход както за обектите на агресия, така и за нейните поданици. Рискът от преждевременна смърт нараства и за тези, които не са замесени в безсмислената касапница, а са хванати

в капан вътре, изпитвайки срам и отвращение.

Войната отнема животи не само на бойното поле. Разбира се, Русия убива предимно украински войници и цивилни, хвалейки се, че щади и пази своите. Но „нашите“ умират не само на фронтовата линия, но и в уж мирния живот.

Не съм статистик и нямам данни. Но след като живея в Русия повече от две десетилетия и съм изградил връзки с хората, все по-често виждам смъртни съобщения в социалните медии за хора, които познавам. Те се разболяват бързо и ужасно, умират внезапно, изчезват като дим.

Мрачният жътвар, вихрещ се в торнадото на войната, покосява всички, които не успеят да се скрият.

„Винтовката е празник“

Тази песен на Егор Летов, написана през 1985 г., има много версии. Спомням си текста: „Хората сатанясват, умират, превръщат се в пушечно месо, концентрати и петрол. В индустриални отпадъци, мавзолеи и пагони – психеделичната армия се разширява и расте.“ Това беше в края на Застоя, с неговия букет от лицемерно потушавани проблеми, в които млади сибирски пънкари крещяха от сцената с гнева на отчаянието. Благодарение на усилията на едни и съучастието на други, днешна Русия се намира на същото място, в същото положение. Почти дума по дума.

Но има съществена разлика. Дори в Съветската армия, измъчвана от тормоз, нямаше същата необуздана самоагресия и готовност лесно да „нулират“ своите, както в бандите, които по инерция все още се наричат ​​редовни части на руската армия. В Афганистан съветските войски изтребваха цивилни, точно както Русия сега се справя с тях в Украйна – някои тогава бяха наричани „муджахидини“, други сега са етикетирани като „фашисти“. Но масираната война на всички срещу всички в самата армия, бореща се с определен външен враг, е нещо ново.

И последиците от тази своеобразна новост са най-чудовищни.

Мъченията, малтретирането и други беззакония предизвикаха вълна от самоубийства в руската армия, която не показва признаци на отшумяване – няма никакви признаци за това. В продължение на пет години военните уж воюват, извършвайки военни и криминални престъпления ежедневно.

Този рутинен кошмар също е безсмислен; липсва му дори подобие на идеологическа подкрепа, която пропагандистите в тила раздухват. Смъртта на бойното поле поне има еднократна цена, ако държавата изпълни задълженията си към роднините на починалия. Ако е самоубийство, няма да има обезщетение. Така че държавата е по-заинтересована от пестене на ресурси, които са все по-оскъдни. В противен случай нямаше да разпространява ръководства за това как да се самоубие, за да „защити честта докрай“.

Тази помийна яма от празни думи и долни ценности не може да съществува сама по себе си вечно. Тя отдавна е достигнала до тиловата, гражданска, лицемерно „мирна“ Русия. Това не е просто заплаха за ежедневната сигурност, породена от напълно безумните „ветерани от Втората световна война“. Това не е просто вегетариански спад в „качеството на живот“, който скоро ще се превърне в историческо понятие. И това не е просто спад в достъпа до здравеопазване поради военновременни приоритети.

Депресията от безнадеждност, липсата на бъдеще, осъзнаването на невъзможността за постигане на надеждите – това е, което убива на първо място онези, които са живи и възприемчиви, тези с добре развита емоционална интелигентност. Тези, които чак до спускането на Русия в бездната на голяма война, са се опитвали да направят нещо полезно. И често са го правили.

Танцът на руската смърт

През март 2022 г., в Неделята на прошката, човекът, заемащ техническата длъжност на патриарх (= изпълнителен директор) на организация с кодово име Руска православна църква, произнесе така наречената „проповед“. В нея той заяви, наред с други неща, че Русия е влязла в борба „с метафизично значение“. Тъй като това беше в самото начало на агресивната фаза на войната в Украйна, изпълнителният директор Гундяев, по инерция, продължи да проповядва за мир и необходимостта от прекратяване на кръвопролитията. Този половинчат пацифизъм впоследствие беше изоставен, но идеята за метафизичен смисъл, уж присъщ на тази война, остана.

Но това не е видът метафизика, която изследва въпросите за света и съществуването в този свят. Тази война отрича самата им възможност. Защото за първи път, изглежда, от безкрайните и опустошителни войни от късното Средновековие, тя няма смисъл извън чистия инстинкт към смъртта.

Преди това тъмният руски Танатос се появяваше само спорадично. Понякога в романтичния делириум на „Бородино“ на Лермонтов, заучен наизуст още в съветското училище, където „обещахме да умрем и спазихме клетвата си за вярност“. Понякога в разпалено стихотворение в памет на Добролюбов, където Некрасов или се възхищаваше, или се тревожеше, че Добролюбов, преди всичко, го е научил как да умре. Понякога под формата на „демони“ и „подземен човек“ у Достоевски и гротескната му версия у Сологуб.

Но тези бучки смрад никога преди

не са се сливали в толкова плътен мрак.

Между другото, концепцията на Фройд за „нагона към смъртта“ възниква под прякото влияние на Сабина Шпилрайн, поданичка на Руската империя, която е първата, която пише за волята за разрушение. Тази идея, макар и да не е всеобщо споделяна от последователите на психоанализата, е възприета с ентусиазъм от ранната съветска психология, представена от Лев Виготски и Александър Лурия. Съветската идеология адаптира и щедро разпространява това учение. Няма нужда да се описва култът към героичната смърт за Родината, царувал в СССР. Не е преувеличено да се каже, че той прониква в цялата му митология. Само „светлото бъдеще“, буквално издигащо се от костите на онези, които са дали живота си за него, е давало смисъл на смъртта и цел на живота.

Русия в сегашното си състояние е загубила и тези категории, превръщайки се в черна дупка на самодостатъчна смърт. Атакувайки Украйна единствено, за да запази собствената си власт, съучастникът на патриарха, известен още като „президент“ и „главнокомандващ“, не успява да измисли нищо убедително. Остава само да направи самата смърт привлекателна. И благодарение на ужасяващите условия на живот в много региони на Руската федерация, обичайната липса на перспективи, моралния упадък и царуването на взаимно безразличие, този ход успя. Преди това разнородни елементи на нихилистичен мироглед се събраха, за да образуват пъзел, от който един череп и коса се усмихнаха палаво.

Русия дава на света още един негативен урок - този път, очевидно, преди изчезването си в сегашната си форма. Насилието, насочено навън, вече е насочено навътре в превъзходна степен. И това е наистина геноцид и война на изтощение срещу собствената страна. Малко от тези, които продължават да седят като заложници, са способни да се отърват от бремето на отвращението и срама, запазвайки способността за покаяние и самоуважение.

И не е известно колко още ще трябва да се плати, преди да започне да се гради този живот наново, когато се появи такава възможност…

 --------------------------

Авторът е известен културолог