Памет за поета-бунтар Христо Славейков, възстановил двукратно списание „Кула“

Стефан БАКЪРДЖИЕВ

   На 1-ви ноември 2026 година Сдружение „Кула“ почете Христо Славейков. Възстановител на списание „Кула“ на два пъти в мрачни времена. Днес „Кула“ отново не излиза…   Бай Христо /1929 - 2003/ не беше от „валидните“ хора - търпими, интегрирани и безлични. Беше самоук поборник на метода, с който се търсят най-претенциозните изречения

в една система, за да се докаже тяхната несъстоятелност. През 50-те години не само в Казанлък девизът „Равенство, братство, свобода“ вече е безсмислен. Неспокойният Славейков дух намира утеха само в компанията на Чудомир, който се е примирил с „народната“ власт, но не е загубил чара си на начетен и остроумен творец. Бай Христо вече е приятел и със старозагорските поети, които го препоръчват на Николай Лилиев, тогава драматург на Народния театър. Спомня си с неудобство как е „другаросвал“ известния поет, преди да разбере, че всички наоколо се обръщат към него със забраненото „господин Лилиев“.

В София работи във вестник „Народна младеж“. Често е в компанията на Пеньо Пенев и Усин Керим, когото познава от Казанлък след представяне на поезията му в циганската махала, организирано от находчивия Чудомир. Много скоро идолопоклонничеството, което и сам в редакцията трябва да обслужва, го подтиква към отчаяна стъпка. Отива в Американското посолство и кротко обяснява на прелюбопитния и „състрадателен“ портиер намерението си да потърси политическо убежище. След минути вместо пред служител на посолството, бай Христо се озовава пред нахлулите отвън като на пожар двама мъже… Осъден е на 10 години затвор.

След 6 години и половина се връща в Казанлък, създава семейство. Но така и не става „валиден гражданин“. На първото представяне на мастит комунистически поет в града, неопитната водеща дава думата на бай Христо. Той е преброил колко пъти е спомената БКП в стихосбирката – над 20. И напомня, че Вапцаров не е споменал „Партията“ нито веднъж. Срещата е провалена, половината букети остават невръчени на скъпия гост. А на „смутителя“ е забранено занапред да напуска дома си по време на празници и „обществени мероприятия“.

Но той вече си е наумил да пробва безсмислието на още един основен постулат на системата - „за всеобщото изкореняване на малката правда в новото общество“. Възражда списание „Кула“, излизало за кратко през размирната 1923-та година. Открива съмишленик, който с малка машина в лозето си печата етикети за някаква кооперация. Убеждава поети от Стара Загора, членове на Съюза на писателите, да дадат стихове и през 1981-ва година подготвя първи брой на „Кула“. Всички материали, повечето написани под различни псевдоними от самия Славейков, се ограничават с критика само на „малката правда“, без да засягат „голямата“, която, знае се, реално души обществото. Но и това не помага. Броят на списанието е иззет, преди да бъде разпространен. Бай Христо е арестуван. Остава без работа. Харизват му ролята на градски Дядо Мраз като показно за „човещина“, но със слухтящ антураж.

Познавах Христо Славейков от 1982 година. Страняха от него, в КДК не му сервираха под зорките погледи на полковниците от първа маса. Още преди 10-и ноеври 1989 г. бай Христо заговори за поредното възстановяване на списание „Кула“. След месец-два част от трупаните през годините на диктатура творби излязоха в брой 1-ви. В следващите 22 години с помощта на Община Казанлък се отпечатаха над 80 книжки…

Христо Славейков не доживя погрома над „Кула“, започнал буквално от първия ден с встъпването на Галина Стоянова като кмет на Казанлък през 2011 година. Днес списанието не излиза след няколкогодишно капризничене на самозабравил се управник: ту спира, ту „се възстановява“ тържествено около 100-годишнината му. Галина спира, Галина „възражда“ с обещания, после забравя… Та до днес!

И човек изведнъж усеща болезнено липсата на хора като бай Христо…

Обнадеждаващо е, че първата официална проява на възстановеното Сдружение „Кула“ е отдаване на почит към един достоен човек. И повод да се осъзнае каква опасност е да си въобразиш, че метастазите на тоталитарното мислене нямат силата да проникнат отново навсякъде, че вече сме имунизирани срещу това да се влеем в червените редици на безличните „валидни“ хора, захвърлени в небитието…