разказ от Димитър НЯГОЛОВ

          Вратата хлопна и Гюла изтича на улицата да изпрати мъжа си. Беше се успала. През нощта десетгодишният Джамаил се мяташе в леглото от висока температура. Сутринта, преди да се унесе, помоли майка си:

- Кажи на татко да донесе череши.

Жената застигна мъжа и заръча:

- Смаил, момчето иска да набереш череши. Вземи таз найлонка!

- Заведи го при доктора, може да е нещо сериозно.

- Сега е добре, огънят премина. Вчера цял следобед гази реката за риба.

Смаил размаха говедарската тояга и забърза по улиците на Могилино. Обиколи петте места, където стопаните изкарваха животните, и подкара чердата към общинското пасище извън селото. В стадото имаше петдесетина крави и няколко бичета, които му създаваха най-много грижи. Подвластни на нагона си, те скачаха на кравите, биеха се помежду си и той с усилие ги укротяваше.

До пасището имаше черешова градина. В края на май черешите още не бяха узрели, едва-едва розовееха. Смаил си спомни, че и той като дете обичаше тези първи плодове. Надвечер напълни найлоновата торбичка и подкара стадото обратно към Могилино. Следваше най-трудното – пресичането на шосето.

По същото време по пътя летеше с висока скорост луксозен джип БМВ. Мъжът зад волана беше в лошо настроение и мълчеше. Жената и Момчето на десетина години също мълчаха. Семейството се връщаше от Букурещ. Мъжът бе загубил на покер в казиното на хотел Интерконтинентал двайсет хиляди евро. Често играеше в това казино. Обикновено печелеше. Е, понякога губеше, но такава съкрушителна загуба не помнеше. Прибра се след полунощ. Главата го болеше, гадеше му се. От загубата, уискито и пурите. Жената го чакаше в хотелския апартамент. Искаше да покаже покупките. Дрехи, обувки, луксозно бельо и нощница от френския бутик на мадам Попеску. Бе редовна клиентка и поръчваше по телефона нещата, които желаеше. След корекцията на гърдите със силикон и липосукцията на корема и ханша имаше нужда от нови размери бельо, поли, блузи и рокли. И този път мадам Попеску се справи успешно. Но Мъжът дори не я погледна, строполи се на леглото и заспа. На другия ден, преди да потеглят за София, разказа за загубата в казиното. Това, естествено, не го оправдаваше. Тя бе обидена и му се сърдеше. Мъжът бе посърнал, гледаше лошо, дразнеше се от въпросите както на Жената, така и на Момчето. В купето се напластяваше злокобна тишина, нарушавана от шума на двигателя и свистенето на гумите…

През главния път за София, по който надвечер движението се усилваше, Смаил трудно прекара стадото. Едва удържа първите животни, изчака да се скупчат всички и тогава ги пропусна. Бичетата напираха напред, бутаха се и имаше опасност да попаднат под някоя кола. Щом тръгнаха животните, колите от двете посоки спряха.

БМВ-джипът изсвири със спирачките и се закова на метри от стадото. Смаил размаха тоягата и побутна животните да прекосят по-бързо. Кравите, заситени от пашата, пристъпваха бавно, тържествено, размахваха опашки, поспираха и се оглеждаха наляво и надясно, без да се стряскат от тоягата. Бичетата прекосиха шосето, но някои се върнаха и подгониха между стадото, недовършили играта си от деня. В двете платна се струпаха колони от по десетина коли.

- Хей, по-бързо бе, човек! – провикна се Мъжът от джипа.

Беше свалил прозореца и наблюдаваше говедаря, който размахваше с дясната ръка тоягата, а с лявата найлоновата торбичка с череши.

- Татко, татко! Череши! Искам череши! – извика Момчето от задната седалка.

- Стига! Остави ги тез череши! – троснато отвърна бащата. – Защо не поръча в хотела в Букурещ? От рум-сървиса щяха да ти донесат. Череши, ягоди, киви, банани. Каквото пожелаеш.

- Искам череши! Искам череши! – тропаше Момчето по пода на колата.

- Стига! Никакви череши! Майка ти ще купи в София! – извика Мъжът.

- Тези искам, тези искам… - продължи да тропа Момчето  и да удря с юмручета облегалката на баща си.

Стадото прекоси пътя. Три бичета още се гонеха по асфалта и Смаил се мъчеше да ги подкара.

- Хей, ела тук! – извика Мъжът.

Смаил застана до отворения прозорец, надникна в купето и огледа Мъжа, Жената и Момчето.

- За колко продаваш торбичката с череши? – попита Мъжът.

- А, не ги продавам! За мойто дете съм ги набрал, че е болно.

- Искам ги, искам ги! – тропаше Момчето и провираше русата си главица през прозореца.

- Продай черешите! – заповяда Мъжът и подаде на Смаил десетлевова банкнота

- Не ги продавам! – твърдо отвърна Смаил, но срещна умолителния поглед на Момчето и пъхна в ръцете му найлоновата торбичка. – Нà, момче, вземи! Но аз пари за тях не искам!

Мъжът стискаше банкнотата в протегнатата си ръка.

- Прибери парите, чуваш ли?! Прибери ги! – изкрещя към говедаря.

Едно биче се отърка в задницата на джипа и го разтресе. Смаил подгони животното, а Жената отвори вратата:

- Поне това вземи! – каза и подаде кутия цигари.

Стадото навлезе в Могилино. Една по една кравите се отбиваха в уличките, където стопаните ги чакаха.

Смаил седна на двора. Гюла разсипа кафе, а той поднесе луксозната кутия. Двамата запалиха от ароматните кафяви пурети с пластмасов мундщук, отпиха от кафето и мъжът попита:

- Как е Джамаил?

- Не можах да го удържа, пак отиде на реката.

След малко с радостни викове, забравил за черешите, Джамаил размаха пред лицето на баща си пръчка, на която майсторски бе промушил пет едри риби.