Вместо рецензия за стихосбирката „Déjà vu Hug“ на Иглика Дионисиева

Румен ДЕНЕВ

Новина от миналата седмица: „Легендарният Boeing 747 Ed Force One, собственост на британската хеви метъл група Iron Maiden, се сблъска с наземен влекач на летището в чилийската столица Сантяго. Самолетът се е ударил във влекача, докато се е опитвал да направи завой под ръководството на водач, който го е отвеждал за зареждане с гориво, преди групата да отлети за концерт в испанския град Кордоба.

При инцидента са пострадали двама наземни оператори на влекача, които са откарани в болница“, съобщава Дейли мейл.  

          "По време на завоя е паднал болт, който е част от механизма, свързващ влекача със самолета и така при завоя той се оказа извън контрол и се блъсна във влекача, увреждайки сериозно шасито и двата двигателя", се казва в съобщение на официалния сайт на групата. 20-те тона музикална техника все още не са били натоварени на самолета. Никой от членовете на бандата не е бил на борда. Най-вероятно ще се наложи да се сменят и двата двигателя на самолета. Ed Force One е самолетът на групата, който музикантите закупиха от авиокомпанията Air France през 2016 г. за пътуванията ѝ по време на световното турне The Book of Souls, а пилотирането е поверено на самия вокалист Брус Дикинсън.

          Бандата Iron Maiden е създадена през 1975 г. Тя оказва сериозно влияние върху формирането на световната "метъл" музика. През своята 40-годишна история групата записва 15 студийни албума.”

          Сигурно ще ви се стори  странно това въведение, но в тези срещи* аз съм човекът в антрето, който ви посреща, а поетът, когото каним, е човекът в гостната на своя си дом на поезията, който ще ви го покаже като вътрешно пространство.

          Това въведение е заради стихотворението на Иглика Дионисиева „Обладаване”, в което Iron Maiden не просто се споменават, но са част от метафората ѝ за любовта. Аз бих превел Iron Maiden не като „желязна девица”, а като „желязна гилотина”, което също е възможно. Любовта като болка, любовта като рана, любовта като екзекуция, такава е абсурдната логика на живота. Животът е опасен по същността си, да се живее е опасно, а да се обича е единствената възможност, която ни е дадена, за да сме свободни.

          Заглавието на най-новата стихосбирка на Иглика Дионисиева е „Déjà vuHug”, което осмислям като „прегръдка, която ти се струва, че вече си преживял някога”. Доста плашещо е да прегърнеш за първи път новата си любов и да имаш чуството, че вече си преживял тази прегръдка, нали? Прегръдката е омагьосан електрически кръг, в който се вихрят силови потоци, за които нищо не може да се каже, защото състоянието в омагьосания кръг на любовната прегръдка е дълбоко хронично онемяване и ослепяване.

          Нека да напомня, че аз съм човекът от антрето. Аз посрещам гостите, но домакинята е друга. Така че мога даже да се опитвам да потърся обяснение заdéjà vu. Казват, чеdéjà vu се получава, когато дадена ситуация в настоящето се обработва не от тази част на мозъка, която отговаря за настоящето, а от друга, която се занимава с възстановяването на спомените и се случва déjà vu. Това е добро обяснение, защото е подходящо за поетите – за тях настоящето, миналото и бъдещето даже не се обработват от мозъка, а от неизследван още от медицината особен сърдечен център по вечност.
          Друго обяснение на déjà vu гласи, че понякога погледът възприема нещо по-бързо, отколкото съзнанието може да го обработи като информация, и тъй като този процес е прекалено бърз ние придобиваме усещането, че виждаме нещо за втори път.

           И това е подходящо обяснение, защото в поезията нещата се движат по-бързо, отколкото в другите литературни родове и видове. Стихотворението е за читатели с бързо вътрешно зрение. Понякога стихотворението се движи със скоростта на светлината и му виждаме само началото и края – слети в  огнена точка.

------------------------------------

• Текстът е четен при представянето на книгата на Иглика в Казанлък на 17 март 2016