Мая Любенова, която ни показа как да живеем – кратко, смислено и красиво – като хайку

ШЕСТОДНЕВ

„Не знаех какво ме чака, представях си страшни и грозни белези, нечовешка болка и бавна агония. Предпочитах да умра на хирургичната маса. Е, не се случи.

Лигавих се ден-два и разбрах, че трябва да заживея по нов начин – най-напред напук на смъртта, отнела ми един от най-близките хора два месеца преди операцията. После разбрах, че съдбата ми дава втори шанс и ще е престъпление, ако го пропилея…

Научих се да загърбвам дребнавостите, да се радвам и да търся магията във всеки миг. Да се наслаждавам на това, което имам (две прекрасни деца), а не да тъгувам за онова, което го няма. Да говоря за случилото се, за да помогна на други жени, изпаднали в подобна ситуация. Не всяка ме разбира. На опашката за преглед в онкодиспансера дори ме обвиниха в „безпочвен оптимизъм”. Аз обаче съм убедена, че песимистично настроеният болен почти няма шансове да оцелее – победата над болестта трябва да се случи първо в ума и сърцето.“

Мая Любенова

Мая, която се научи да побеждава.

Мая, която научи и нас как да побеждаваме вътрешните си, ветхи, дребнави и оклюмани човеци.

Мая, която ни остави само една стихосбирка - „Flecks of Blue/ Парченца синьо”.

Мая, която ни показа как да изживеем земния си живот – кратко, смислено и красиво – като хайку. След чийто край започва безкрайната възторжена ода на Вечния живот.

На добър час, Мая. С Богом!