Знаменитият философ, литературовед, антрополог и есеист си отиде на 77-годишна възраст

ШЕСТОДНЕВ

На 77-годишна възраст почина знаменитият философ, литературовед, антрополог и есеист Цветан Тодоров. Син на видния български библиограф Тодор Боров, той рано емигрира във Франция, където отдавна се е превърнал в един от най-видните френски и европейски интелектуалци на нашето време.

Забележителен хуманист, световно признат учен, истински морален авторитет. Цветан Тодоров е голяма гордост за България.

По думите на проф. Валери Стефанов, пътят на мислителя Цветан Тодоров върви от стриктните ранни занимания с литературна теория, семиотика, реторика... към всеобхватна културологична и антропологична проблематика. Цветан Тодоров е не просто дълбок мислител, той е ангажиран интелектуалец, пристрастен изследовател на човека – това странно и дълбоко противоречиво същество.

 Опасният Нов ред

 „– Става въпрос за една огромна промяна към нов ред, който отнема властта от политиците и политическото, за да я концентрира в ръцете на малцината, които имат контрол над пазарите.

– Политическата власт вече не решава нищо сериозно. Истинската власт е в същите онези ръце, които определят хода на пазарите, защото новата глобализирана икономика се е освободила от контрола на държавите, от всички правителства. Затова ѝ казваме глобализирана.

– Но в новия ред финансовите мегакорпорации и техните инвестиционни банки успяха да променят правилата, така че да изглежда, че именно те са създатели на работни места и богатство. И ако едно правителство иска да ги регулира, те се местят в друга страна с инвестициите и работните си места.

– Въпросът е, че крайно либералният фундаментализъм лъже, когато изисква неутралност от държавата. Напротив – иска държавата да се намесва в негова полза, когато му е необходимо. Когато печелят, не плащат данъци и заминават за Кайманите. А когато губят, искат помощ от данъкоплатеца.

– Ако премахнем всякакъв контрол над големите финансови корпорации, не означава, че им даваме свобода, а че им предоставяме безгранична власт върху нас самите. И ако не ограничим тази власт, това означава край, слагат край на твоята собствена свобода.

– През ХХ век заплахата беше съветската система. Аз я изстрадах в България, където нямахме друга алтернатива, освен да подчиним публичния и частния си живот – отиваш в затвора, защото носиш тесен панталон и къса пола.

– Но сега отиваме в другата крайност: държавата изчезва, за да дадем цялата власт на една група от индивиди, които вземат решенията на пазарите. Дотам, че всички държави, дори и така наречените демократични, им се подчиняват. „

Цветан Тодоров пред испанския в. „Ла Вангуардия“